Защо провеждаме зрелостни изпити?
~ 3 мин.
Адриан Николов
Всяка година, с идването на сезона на матурите се развихря и дебатът дали трябва да се провеждат зрелостни изпити и дали тяхната цена – както усилието и стресът на учениците, така и разходите и затрудненията за МОН, е оправдана. Като цяло обаче, позитивите от провеждането на общи стандартни изпити на всички зрелостници (и на още няколко степени в хода на училищното образование) далеч надхвърлят негативите, а тук ще се спрем на няколко от добрите им черти, както и на няколко мерки които биха могли да бъдат подобрени.
Основната причина, поради която се провеждат зрелостните изпити е създаването на независима, напълно сравнима и обективна оценка на постиженията на отделните ученици и училища в края на образователния процес (до голяма степен изложените тук аргументи важат и за другите две оценявания, след четвърти и след седми клас). Това от своя страна прави сравними дипломите на завършилите средно образование, независимо от учебното им заведение и предпочитанията на преподавателите им, което e от полза както за висшите учебни заведения, към които се насочват немалка част от учениците, така и за бъдещите им работодатели. Постигането на определен резултат на външно оценяване цели да гарантира, че завършилите средно образование покриват определени минимални нива на основни знания, необходими за по-нататъшното им развитие.
Същевременно, матурите са и подходящ (но не и достатъчен) инструмент за провеждането на политики в сферата на образованието. Понастоящем те са единственият директно сравним измерител на постиженията на учениците, и като такъв са сред малкото начини, по които образователните власти получават обратна връзка за резултатите от своите политики. За училищата пък матурите са „сверяване на часовника“, което ги поставя в пряко сравнение с останалите училища и им позволява да следят резултатите от дейността си през годините. В резултат на това, МОН е в състояние да насочва усилията си там, където установява проблеми , а самите училища да коригират политиките. От гледна точка на родители пък, предвид липсата на по-добри инструменти за обективно сравнение между отделните училища, постиженията на предишни матури са важен фактор при избора къде да запишат децата си.
За съжаление, липсва пряка оценка на влиянието на провеждането на зрелостни изпити върху резултатите и способностите на българските ученици. Няколко по-стари международни сравнения обаче (сред които на германския икономически институт IFO от 2004 г.и IAEP) сочат, че наличието на матури в края на училищното образование се отразява благотворно на резултатите на постиженията на учениците, в сравнение с тези в страните, където такива не се полагат.
Разбира се, провежданите в България зрелостни изпити са далеч от съвършени. Години наред имаха проблеми с контрола, които постепенно намериха своето решение. Често има разгорещени обсъждания около формата и съдържанието на матурите, както и около обстоятелствата на тяхното провеждане.
По тази причина, дебатът около матурите следва да се насочи не към въпроса дали те трябва да се провеждат, а как могат те да бъдат подобрени. Понастоящем изглежда, че най-подходящата посока за развитието на зрелостните изпити би била към повишаване на тяхната трудност, което ще повиши ценността на средното образование и изискванията към ученици и учители, и насочването им в по-голяма степен към практични знания и умения. В дългосрочен план, зрелостните изпити трябва да станат част от обхватна система за оценка на качеството на училищното образование, която включва и много други фактори – от текущите постижения на учениците, през способностите на учителите до престижа на училищата.
Основната причина, поради която се провеждат зрелостните изпити е създаването на независима, напълно сравнима и обективна оценка на постиженията на отделните ученици и училища в края на образователния процес (до голяма степен изложените тук аргументи важат и за другите две оценявания, след четвърти и след седми клас). Това от своя страна прави сравними дипломите на завършилите средно образование, независимо от учебното им заведение и предпочитанията на преподавателите им, което e от полза както за висшите учебни заведения, към които се насочват немалка част от учениците, така и за бъдещите им работодатели. Постигането на определен резултат на външно оценяване цели да гарантира, че завършилите средно образование покриват определени минимални нива на основни знания, необходими за по-нататъшното им развитие.
Същевременно, матурите са и подходящ (но не и достатъчен) инструмент за провеждането на политики в сферата на образованието. Понастоящем те са единственият директно сравним измерител на постиженията на учениците, и като такъв са сред малкото начини, по които образователните власти получават обратна връзка за резултатите от своите политики. За училищата пък матурите са „сверяване на часовника“, което ги поставя в пряко сравнение с останалите училища и им позволява да следят резултатите от дейността си през годините. В резултат на това, МОН е в състояние да насочва усилията си там, където установява проблеми , а самите училища да коригират политиките. От гледна точка на родители пък, предвид липсата на по-добри инструменти за обективно сравнение между отделните училища, постиженията на предишни матури са важен фактор при избора къде да запишат децата си.
За съжаление, липсва пряка оценка на влиянието на провеждането на зрелостни изпити върху резултатите и способностите на българските ученици. Няколко по-стари международни сравнения обаче (сред които на германския икономически институт IFO от 2004 г.и IAEP) сочат, че наличието на матури в края на училищното образование се отразява благотворно на резултатите на постиженията на учениците, в сравнение с тези в страните, където такива не се полагат.
Разбира се, провежданите в България зрелостни изпити са далеч от съвършени. Години наред имаха проблеми с контрола, които постепенно намериха своето решение. Често има разгорещени обсъждания около формата и съдържанието на матурите, както и около обстоятелствата на тяхното провеждане.
По тази причина, дебатът около матурите следва да се насочи не към въпроса дали те трябва да се провеждат, а как могат те да бъдат подобрени. Понастоящем изглежда, че най-подходящата посока за развитието на зрелостните изпити би била към повишаване на тяхната трудност, което ще повиши ценността на средното образование и изискванията към ученици и учители, и насочването им в по-голяма степен към практични знания и умения. В дългосрочен план, зрелостните изпити трябва да станат част от обхватна система за оценка на качеството на училищното образование, която включва и много други фактори – от текущите постижения на учениците, през способностите на учителите до престижа на училищата.
