Цветан Петров 
Публични финанси
Застрахователите са нетърпеливи да видят наредбата за „Бонус-малус“
Дружествата от сектора няма да субсидират противоградната защита в земеделието, заявиха представителите на АБЗ
~ 2 мин.
Комисията за финансов надзор (КФН) твърди, че активно работи по нов вариант на наредбата за системата „Бонус-малус“. Засега обаче никой от представителите на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) не е видял въпросния вариант.
„Нямаме търпение да видим проекта за наредбата за „Бонус-малус“, каза председателят на АБЗ Светла Несторова след въпрос докъде е напредъкът с въвеждането на новата система. Тя и други представители на Асоциацията се срещнаха с журналисти, за да се обсъдят най-натежалите предизвикателства в застрахователния сектор.
По думите на Несторова, за да бъде новата система ефективна, тя не трябва да бъде твърде строга и рестриктивна, тъй като шофьорите ще се откажат да подобрят поведението си на пътя, смятайки, че нямат шанс да им поевтинее застраховката „Гражданска отговорност“. В същото време обаче правилата не бива да са прекалено либерални, тъй като мнозинството от водачите ще са на мнение, че отчитането на нарушенията им може да се размине.
Изпълнителният главният изпълнителен директор на „Евроинс иншурънс груп“ Кирил Бошов от своя страна отбеляза, че на системата „Бонус-малус“ не трябва да се гледа като на панацея, тъй като има и други проблеми около застраховката „Гражданска отговорност“, като например казусът със „Зелена карта“. Несторова коментира, че по този проблем Националното бюро на българските автомобилни застрахователи продължава да изчиства дълговете си към международното бюро.
По отношение на искането на представителите на земеделските застрахователните компании също да участват в плащанията за защита от градушките представителите на АБЗ се обявиха против. Юри Копач, изпълнителен директор в „Дженерали Застраховане“, заяви, че застрахователните дружества не са длъжни да са спонсори на земеделския сектор и че за плащанията за противоградна защита би трябвало да помогне държавата.
„Държавата трябва да има цялостна стратегия в областта на земеделието. Тя трябва да въведе задължително застраховане на субсидираните земеделски площи, чиято площ е около 35 млн. декара“, заяви Копач и добави, че застрахователите и в момента отделят много средства за презастраховане на земеделските площи.
„Нямаме търпение да видим проекта за наредбата за „Бонус-малус“, каза председателят на АБЗ Светла Несторова след въпрос докъде е напредъкът с въвеждането на новата система. Тя и други представители на Асоциацията се срещнаха с журналисти, за да се обсъдят най-натежалите предизвикателства в застрахователния сектор.
По думите на Несторова, за да бъде новата система ефективна, тя не трябва да бъде твърде строга и рестриктивна, тъй като шофьорите ще се откажат да подобрят поведението си на пътя, смятайки, че нямат шанс да им поевтинее застраховката „Гражданска отговорност“. В същото време обаче правилата не бива да са прекалено либерални, тъй като мнозинството от водачите ще са на мнение, че отчитането на нарушенията им може да се размине.
Изпълнителният главният изпълнителен директор на „Евроинс иншурънс груп“ Кирил Бошов от своя страна отбеляза, че на системата „Бонус-малус“ не трябва да се гледа като на панацея, тъй като има и други проблеми около застраховката „Гражданска отговорност“, като например казусът със „Зелена карта“. Несторова коментира, че по този проблем Националното бюро на българските автомобилни застрахователи продължава да изчиства дълговете си към международното бюро.
По отношение на искането на представителите на земеделските застрахователните компании също да участват в плащанията за защита от градушките представителите на АБЗ се обявиха против. Юри Копач, изпълнителен директор в „Дженерали Застраховане“, заяви, че застрахователните дружества не са длъжни да са спонсори на земеделския сектор и че за плащанията за противоградна защита би трябвало да помогне държавата.
„Държавата трябва да има цялостна стратегия в областта на земеделието. Тя трябва да въведе задължително застраховане на субсидираните земеделски площи, чиято площ е около 35 млн. декара“, заяви Копач и добави, че застрахователите и в момента отделят много средства за презастраховане на земеделските площи.
