Българските газови амбиции изостават

За българските газови амбиции относно развитието на мрежата ни напоследък се говори все повече. Актуалните теми са „Турски поток”, интерконекторът Гърция-България, евентуална газова връзка със Сърбия, газов хъб „Балкан” и въобще бъдещата свързаност на мрежите в региона.

България обаче изостава значително в сроковете за изграждане на междусистемните газови връзки и газохранилищата, които ще помогнат за диверсифицирането на газовите доставки, интегрирането на регионалните пазари и либерализацията на търговията с газ. Това са основните изводите от провелата се днес кръгла маса на тема „Рискове и перспективи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията

Приоритети на енергийната сигурност

През последните десетилетия България подобрява енергийната си сигурност. Според Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 г., страната ни се нарежда на 51-во място сред 75-те най-големи енергийни потребители, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 г. и се доближава още повече до средните стойности за страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири основни направления:

• Доброто управление в сектора е по-скоро изключение, отколкото правило, като краткосрочните политически цели надделяват над спазването на задълженията по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в публичния енергиен сектор остават ниски;
• Енергийната бедност е широко разпространена, тъй като равнището на доходите в България е далеч под средното за ЕС, а темповете на сближаване са бавни. Тя създава условия за протести и се експлоатира с политически цели и за осуетяване на инвестиционни проекти;
• Енергийната ефективност е в процес на повишаване благодарение на европейското финансиране в сектора и държавните програми за саниране на жилищните сгради, но продължава да е под средното равнище в ЕС;
• Диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари напредва с изключително бавни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва ключовата роля, която ще играе природният газ в енергийния преход и снижава конкурентоспособността на българската промишленост.

Според експертите именно политическата корупция саботира диверсификацията на източниците на природен газ.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иванов Иванов смята, че кръвоносните съдове на газовата енергийна система са инфраструктурата, диверсификацията на източниците, а други необходими стъпки са създаването на либерализиран пазар на природен газ в страната, след което и в Югоизточна Европа.

През 2020 г. България ще навлезе в нова фаза на доставките на природен газ и според Иванов е необходима рамка, която да даде гаранции на инвеститори и търговци, че правилата са по европейските изисквания. „КЕВР е абсолютно равнопоставен партньор на останалите регулатори в региона, за да имаме независима газова инфраструктура, либерализиран пазар и диверсифицирани доставки”, каза той.

България се бави

България се бави в реализацията на почти всички газови проекти. Започвайки от интерконектора Гърция-България (IGB), за който разговорите стартираха преди близо 10 години. Според експертите именно проруски интереси са забавили проекта, който е един от най-важните за разнообразяването на газовите източници - в случая с азерски газ.

В навечерието на подписването на нов дългосрочен договор, това би дало на „Булгаргаз” конкурентно предимство пред „Газпром” и би довело до по-изгодна ценова формула и условия за пренасяните обеми, смятат експертите от Центъра за изследване на демокрацията.

Предвид равнището на резервирания към момента капацитет и изискваната от акционерите на проектното дружество възвращаемост на капитала, проектът за изграждане на междусистемната връзка с Гърция е икономически неиздържан, което може да му попречи да осигури адекватна конкуренция на руския газ.

Финансовата устойчивост на интерконектора с Гърция и разгръщането на търговията с газ в региона зависят до голяма степен от пълното освобождаване на капацитета за трансграничен реверсивен пренос по Трансбалканския газопровод, който досега бе изцяло зает от „Газпром”.

Предвид разрастващия се глобален пазар на втечнен газ, българското правителство трябва да положи усилия за привличане на газови доставчици, които имат интерес да търгуват в Югоизточна Европа, включително и през терминала за регазификация в Ревитуса, както и през планирания терминал край Александруполис, който е в непосредствена близост до входната точка на интерконектора Гърция – България.

Газов хъб „Балкан”

Вместо да се съсредоточи върху интеграцията и либерализацията на регионалните пазари, правителството на България продължава да промотира идеята си за създаване на хъб за природен газ край Варна. Предвижда се той да бъде виртуална търговска точка за руски (чрез нова, съкратена версия на „Южен поток” през Черно море), азерски и втечнен газ (чрез Трансадриатическия газопровод (ТАП) и междусистемната газова връзка Гърция – България), както и за евентуален местен добив от дълбоководните залежи в Черно море. За да бъде успешен обаче, този, както и всеки хъб, следва да изпълнява три основни критерия: разнообразие (най-малко три алтернативни реалистични източника на газ), ликвидност (достатъчно количество газ за осъществяване на активна търговия) и дълбочина (пълна либерализация на пазара, основана на недискриминационен, конкурентен достъп на трети страни до газопреносната система и функциониращ механизъм за виртуална търговия с природен газ). Все още предстои България да си осигури алтернатива на руския газ, предвид факта, че е изправена пред опасността да изгуби най-големия си източник на ликвидност след 2019 г., в случай че „Газпром” преустанови транзита през Украйна и Балканите и че досега не е успяла да установи прозрачна регулаторна рамка за либерализираната търговия с природен газ.

По-голямата част от проектите, свързани с газовия хъб се отнасят до бъдещо разширение и модернизация на вече съществуващата преносна инфраструктура в подготовката за евентуален износ на големи количества газ от България за Централна Европа през Сърбия. Прогнозите за разходите варират между 1.8 млрд. евро и 2.8 млрд. евро, което може би по случайност съвпада с българския дял в неосъществения проект „Южен поток” на територията на България. За да оправдае идеята за газовия хъб „Балкан”, българското правителство се опитва да спечели поръчката за изграждане на изходния маршрут на планирания газопровод от проекта „Турски поток” с годишен капацитет 15.75 млрд. м3 7. Ако този план се осъществи, то новият, базиран на Балканите и воден от Русия проект би повторил маршрута на отхвърления вече „Южен поток”. Резултатът ще бъде запазване на зависимостта от руския природен газ, на фона на огромни и ненужни разходи за инфраструктура, което ще укрепи позициите на мощните проруски, олигархични мрежи в страната и региона. Нещо повече, активните преговори на правителството за нов газопровод, доставящ руски газ през България, подкопават позициите на „Булгаргаз” с оглед продължаващите разговори с „Газпром” за нова формула на ценообразуване и по-благоприятни условия за доставка. Руската компания би могла да свърже новата договорна рамка и с ангажимент от българска страна към проекта „Южен поток лайт”, по подобие на сключеното през 2012 г.