Новият заряд на Ангела Меркел

от Хавиер Солана

Снимка: Pixabay

Откакто германският канцлер Ангела Меркел съобщи, че няма да поиска друг мандат и ще се оттегли като лидер на партията си в края на тази година, започнаха да разлепват политически некролози. Но далеч от това да се оттегли тихо, Меркел ще използва оставащото време в длъжност да затвърди завещанието си като защитник на проекта за Европа.

След смъртта на Алберт Айнщайн през 1955 г., Ню Йорк Таймс публикува писмо до редактора с чудесен анекдот. Малко след като атомните бомби падат върху Хирошима и Нагасаки, Айнщайн е попитан: "Защо, когато умът на човека успя да се развие дотам, че да открие структурата на атома, ние не успяхме да измислим политическите средства, за да се предпазим от това атомът да ни унищожи? "Отговорът му е вечен:" Просто, приятелю. Това е така, защото политиката е по-сложна от физиката. "

Като бивша студентка по физика в Източна Германия, германският канцлер Ангела Меркел успява лично да се увери в правотата на остроумната забележка на Айнщайн, когато влиза в политиката. Аз скромно вярвам, че мога да свидетелствам за същото, тъй като собственият ми живот пое по подобен път. Точно както бях постъпил аз няколко години по-рано в Испания, Меркел реагира на падането на диктатурата, в която живееше, като изостави физиката, за да служи на обществото. В крайна сметка, тя се озова във вихъра на европейската политика.

В различните й обществени роли в продължение на 13 години като канцлер, Меркел винаги е поддържала методичен и разсъдъчен стил, който отговаря на миналото и на учен. Но световната политика изглежда се различава от този стил, а задълбочаващите се размирици в Германия оказват своето влияние върху позициите й.

Миналият месец Меркел съобщи, че няма да поиска друг мандат като канцлер, и че в края на тази година тя ще се оттегли като лидер на Християндемократическия съюз (CDU). Надпреварата кой ще я замени вече започна. Наследниците на Меркел може да са достойни да заемат мястото й, но няма съмнение, че нейното хладнокръвно спокойствие и уравновесеност ще липсват на Германия и останалата част от Европа.

Много мнения са изказани за постиженията и неуспехите на Меркел. Най-големият удър по репутацията й може би е политиката на остеритет, която правителството й насърчава в Европейския съюз след световната финансова криза. Тези политики увеличават неравенството, задълбочават разделението между северните и южните държави-членки и забавят икономическото възстановяване. Оттогава насам популистите - особено управляващата коалиция от „Движение пет звезди“/ „Лига“ в Италия - се възползват от болезненото наследство на строги икономии за собствена политическа изгода.

Също така някои обвиняват Меркел за възхода на крайнодесните партии, включително на „Алтернатива за Германия“ (AfD), в самата Германия. След допускането на над един милион бежанци през 2015 г., Меркел стана най-ненавижданата персона от анти-имиграционните националистически сили в цяла Европа. Излишно е да се каже, обаче, че има очевиден контраст между нейното застъпничество за строги икономии и решенията й в разгара на бежанската криза. В последния случай Меркел заложи своето собствено политическо бъдеще, за да защити европейската солидарност в момент, когато други държави вече не бяха склонни да го правят.

В скорошно обръщение към Европейския парламент, Меркел отново се застъпи за основните ценности на ЕС. Тя се присъедини към френския президент Емануел Макрон, с когото демонстрира чудесно разбирателство по време на честването на 100-годишнината от Деня на примирието в Париж, в призива му за създаване на европейска армия. Както и Макрон, и Меркел разясниха, такава сила не само би била съвместима с НАТО; това всъщност би укрепило организацията. Очаквано, обаче, амбициозната реч на Меркел предизвика гняв от страна на евроскептиците, които биха предпочели да видят как ЕС се поддава на отчаяние и политически опортюнизъм.

Във връзка с обявяването на оттеглянето й, някои вече смятат Меркел за „губещ“, чието наследство ще бъде събрано в политически некролози. И все пак тези прощални слова са преждевременни: има основателни причини да вярваме, че тя все още не е приключила с оформянето на своето европейско наследство.

Разбира се, наследникът на Меркел начело на CDU може да не бъде в пълен синхрон с нейните позиции и би могъл да внесе по-голяма нестабилност в коалиционното правителство с Християнския Социален Съюз (базираната в Бавария сестринска партия на CDU) и Социалдемократите (SPD ). Но дори при тези обстоятелства, Меркел би имала няколко жокера в ръкава си. За начало, гласуването в Германия не може да бъде успешно, ако алтернативен кандидат не спечели подкрепата на абсолютното мнозинство в Бундестага. Това се е случвало само веднъж - когато Хелмут Кол от CDU заменя Хелмут Шмид от SPD като канцлер през 1982 г., но този сценарий би бил много малко вероятен в парламент, който е толкова фрагментиран, като сегашния Бундестаг.

Поради тази причина, сценарий, в който Меркел приключва мандата си, оставайки за още три години, не бива да се изключва. Тя продължава да бъде много популярна на международната сцена. Освободена от избирателния натиск, или поне от вида, който се фокусира директно върху нея, може с по-голямо спокойствие да развива проактивна външна политика. Нека си припомним, че именно по време на последните си години в Овалния кабинет, американският президент Барак Обама постигна едни от най-големите си успехи във външната политика. Освен възстановяването на дипломатическите отношения с Куба, администрацията на Обама сключва ядрената сделка с Иран и подписва споразумението за климата в Париж. Въпреки че президентът Доналд Тръмп се опита да даде заден ход на тези постижения, той не успя да ги изпрати в историята.

За ЕС би било добре Меркел да продължи да активизира френско-германската ос, като по този начин отвори вратата за реформа на равнище ЕС. Въпреки всичко, съществуват значителни пречки. В днешно време е пределно ясно, че политиката е по-сложна от физиката. И все пак, би било добре да не подценяваме Меркел и да се вслушваме в друг вечен цитат на Айнщайн: "В сърцето на всяка трудност се крие възможност."

Авторско право: Project Syndicate, 2018.
www.project-syndicate.org

Хавиер Солана е бил Върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността, Генерален секретар на НАТО и Министър на външните работи на Испания. В момента е президент на Центъра за глобална икономика и геополитика на ESADE.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 87 на сп. "Икономика"


Етикети: ЕС | анализ | Германия | Ангела Меркел | политика | Хавиер Солана

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини