Здравните системи работят по-добре в условия на конкуренция

Качеството на здравните услуги и удовлетвореността от тях са пряко свързани с наличието на конкуренция в сектора и възможността здравноосигуреното лице (ЗОЛ) да избере както застрахователно дружество, така и доставчик на медицински стоки и услуги. Това е заключението от изготвения от ИПИ анализ „Модели за финансиране на здравеопазването: Възможности за България”. Докладът включва и преглед на няколко класации и оценки на здравните системи по света, основният извод от които е, че ниската позиция на България в тях се дължи не на модела на финансиране на здравната система, а на ниското качество на здравните услуги и слабите здравни резултати. В същото време правят впечатление добрите позиции на осигурителните модели, в които е налице конкурентен пазар. С други думи, реформирането на здравната система в България следва да има за цел не промяна на модела на финансиране на здравеопазването, а въвеждане на конкуренция в него.

Здравните системи по света са в постоянно състояние на реформа, като при страните с по-ефективни и по-ефикасни здравни системи тези реформи се базират на доказателства. В България процесът на реформа често е критикуван като лишен от цялост, непоследователен и характеризиращ се с противоречиви мерки. Нещо повече – резултатите от работата на системата се влошават въпреки постоянното увеличение на разходите за здравеопазване. Това води до напрежение както в обществото, така и в самия сектор.

За да подпомогне усилията на българската държава за провеждане на реформи в здравеопазването ИПИ изготви сравнително изследване на добрите практики за финансиране на здравните системи по света. Анализът обхваща четирите основни модела на финансиране – бюджетно, здравноосигурително, здравнозастрахователно и чрез система от лични сметки, като прави предложения за реформи в България. Силните и слабите страни на всеки от моделите са представени накратко по-долу:

(1) Системи на бюджетно финансиране: данъчно финансираните модели на здравеопазване са онези модели, при които над 50% от общите публични разходи за финансиране на здравеопазването се базират на общи данъци. За разлика от здравноосигурителните модели, в данъчно базираните липсва пряка връзка между приходите от данъци и правото на здравно обслужване. Те се характеризират с пълно покритие, финансиране на здравните услуги чрез общи данъци, управление на предоставянето на здравни услуги от държавата и относително ниски административни разходи. Налице са неравновесия в предлагането на услугите, които често водят до формиране на листи на чакащите. В анализа по-подробно са представени системите на Великобритания, Дания и Швеция.

(2) Системи на здравно осигуряване: здравното осигуряване е форма на финансиране и управление на здравните разходи чрез здравноосигурителни вноски въз основа на обединяване на риска. Здравното осигуряване противодейства както на финансовия риск като осигурява достъп до скъпоструващо лечение, което е непосилно за отделни лица, така и на здравния риск, като балансира между осигуряващите се и тези, които ползват здравните услуги. По този начин се осигурява едновременно финансова защита на здравноосигурените лица и сравнително справедлив начин за финансиране на здравните разходи, който позволява широк достъп до здравни стоки и услуги. Въпреки това приложението му не е лесно или праволинейно и редица страни с ниски доходи или слабо развити институции изпитват затруднения с управлението му, включително финансовото му управление, от една страна, и осигуряването на универсален достъп до здравни стоки и услуги, от друга. В ЕС най-известните здравноосигурителни модели от този тип са тези във Франция, Германия и Холандия, затова те са  представени по-подробно.

(3) Системи на здравно застраховане: здравните системи, базирани на доброволно рисково застраховане, също могат да се срещнат в някои страни, макар и почти никъде в чист вид. В Европа те не са популярни като системи за пълно финансиране на здравеопазването. Основният принцип при тях е, че всеки пациент сам преценява дали да се застрахова здравно и за какъв пакет услуги. Разходите под формата на рискова премия са индивидуални (съответно различни) и в повечето случаи зависят от здравословното състояние на пациента. При тях в общия случай покритието не е универсално, рисковото управление е децентрализирано, административните разходи са относително високи, типична е свръхупотребата на ресурси и високият общ разход за здравеопазване. В анализа са представени по-подробно системите на САЩ и Швейцария.

(4) Системи от лични здравни сметки: единственият представител на такава система е Сингапур. Там системата за финансиране на здравните разходи представлява комбинация от лична отговорност за здравето на осигурените лица чрез лична спестовна сметка за здраве и държавна подкрепа (под формата на държавни субсидии) за нискодоходните групи от населението. Освен задължение за здравно осигуряване, пациентите са задължени да доплащат и част от медицинските разходи над определена сума. Натрупаните средства по личната сметка на здравноосигуреното лице могат да бъдат използвани както от него, така и от членове на семейството му за покриване на разходи, свързани с хоспитализации, амбулаторна хирургия и някои извънболнични разходи, както и за разходи за здравно застраховане. Съществуват също така фондове за катастрофична застраховка, за медицинска социална защита и за дългосрочни грижи. За системата е типична високата лична отговорност за здравето и високата финансова култура, която позволява добро управление на ресурсите.

На база на направения преглед анализът прави подробни препоръки за това какво трябва да включва една бъдеща реформа в модела на финансиране на здравната система в България:

Събиране и предоставяне в унифициран формат, позволяващ машинно обработване, на подробна информация за работата на всички нива в системата;
Изготвяне на ясно дефиниран основен здравен пакет (ОЗП) от стоки и услуги, които се покриват от задължителното здравно осигуряване на база на анализа на предоставената информация и актюерски разчети;
Оценяване на необходимите средства за покриване на разходите, свързани с ОЗП, както и приходоизточниците за финансирането им, включително задължителни здравноосигурителни и/или застрахователни вноски, финансиране от бюджета за групите, които се осигуряват за негова сметка, доплащания от здравноосигурените лица, социални плащания от бюджета за хора в неравностойно положение и т.н.;
Създаване на условия за конкуренция при предоставянето на ОЗП в рамките на задължителното здравно осигуряване;
Въвеждане на медицински и финансови стандарти, съгласувани със заинтересованите страни;
Изграждане на цялостна информационна система, която да осигури прозрачност и възможност за контрол на работата на здравната система; за целта
Ограничаване на ролята на държавата до изготвяне на рамката за работа на сектора.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: https://ime.bg/bg/articles/zdravnite-sistemi-rabotyat-po-dobre-v-usloviya-na-konkurenciya/#ixzz5aaObmcr4

Етикети: здравеопазване | застраховки | здравна система

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини