Медицината страда от здравеопазването
Има три некоректни и вредни мантри, които не помагат да решим проблемите на здравната система
Д-р Цветелина Спиридонова, cобственик на лечебни заведения „Хигия":
Снимка: Хигия
~ 3 мин.
Татяна Явашева Попитахме няколко дами да ни споделят какво виждат от висотата на своя връх в кариерата.
Знаем, че отвисоко се вижда надалече. Хората стигнали до един връх, са извървели пътя дотам. Минали са пред своите трудности, но пътешествието продължава към нови върхове. Те са готови да коментират правилни и неправилни решения, които помагат или пречат да се развиваме.
Участник в темата е д-р Цветелина Спиридонова, cобственик на лечебни заведения „Хигия".
В българската здравна система има многопластови течения, част от които ни свързват с посткомунистическите представи за здравна грижа, и други, които се опитват да налагат европейските стандарти. Управлението на системата в тази политическа реалност е нелека задача и това е причината за голямото текучество в Министерството на здравеопазването. Да бъдеш министър е отговорност. Да бъдеш здравен министър е „жертвоприношение“. От човека на този пост се изисква да съчетае тези течения и да даде работещ модел. Политиците се захранват информационно от периферни източници. Така сме свидетели на мантри за здравеопазването, които са некоректни и вече стават вредни:
В здравеопазването няма пари
Когото и да попитате дали парите са му достатъчни, ще получите един отговор – ако можеше още малко отгоре. Парите имат свойството никога да не са достатъчна. И все пак 8.1 млрд. лв. за една година е внушителна сума за бюджет на НЗОК. Но за всяка добра домакиня, както е казала Маргарет Тачър, в един бюджет е важен не само приходът, но и оптимизацията на разходите, както и елиминирането на скритите течове и пробойни. Във финансите на българското здравеопазване проблемът е именно в тези пробойни, като тук не говорим само за евентуални умишлени злоупотреби, а и за случаи на законово неуплътнени възможности за извънреден разход от бюджета на НЗОК. Ролята на ръководните органи в тези структури е да ги идентифицират и коригират.
Болниците са много
България е може би единствената държава, която се оплаква, че има много болници. Бих го разбрала, ако се оплакваме от много ресторанти и казина. Но да повтаряш мантрата „Много са лечебните заведения“, които осигуряват здравна грижа за хората, е странно. Явно бързо забравихме какво ни причини пандемията. Разбира се, че има подмолни лобистки движения, които опитват да закриват лечебни структури, да ограничават дейности, за да може пациентите да бъдат насочени към определени лечебни заведения. В здравеопазването конкурентността ражда качеството. Конституционно гарантираното свободно движение на пациентите предполага именно тази свободна конкуренция и постигане на все по-добри резултати.
Пациентите плащат много за здраве
Българският пациент се осигурява здравно с едни от най-ниските вноски в цяла Европа. На практика самоосигуряващите се пациенти заплащат 22.50 лв. на месец. Максималната осигурителна вноска, при максимален осигурителен праг доскоро от 3400 лв., възлиза на 136 лв. от осигуряващия се. Другата половина идва от работодателя. Така честните български пациенти, които си плащат здравната осигуровка при максимален осигурителен доход, за 40-годишен осигурителен период, внасят в здравната система средства, които днес биха стигнали за една операция в Турция, Франция или Германия. Рядко се споменава факта, че има около 1 милион неосигурени българи - те ползват здравната система, като черпят ресурса на здравноосигурените.
Накъде
На фона на всички тези послания е истинско геройство и дързост да инвестираш в здравеопазване в България. Ако си мениджър или инвеститор, трябва да наливаш пари, да решаваш проблеми и да отговаряш на изисквания, като същевременно не спираш да правиш иновации, за да си конкурентен. Така управлението на здравеопазването изисква да си повдигнат високо на пръсти, да развиваш постоянно своята гъвкавост, но и да останеш фин и деликатен. Защото професията ни задължава!
