Дойде ли краят на китайското икономическо чудо?

Спадът в ръста на икономическото развитие на Китай буди страхове от нова глобална криза

Бурното икономическо развитие на Китай, което се превърна в норма през изминалите 40 години, очевидно отива към своя край. Данните за растежа през първото тримесечие показаха, че икономиката на азиатската държава е нараснала с 6.4% на годишна база. Привидно процентът изглежда висок, но е несравним с двуцифрените резултати, които бяха нормална величина за периода между 1992 и 2010 г.
Изменение на БВП на Китай за периода януари 2010 – април 2019 г.

 За цялата 2018 г. икономическият растеж на Китай достигна 6.6%, което 30-годишно дъно (изключвайки 2008 г., когато бе светът бе в разгара на финансово-икономическата криза и растежът бе 6.2%).

Изменение на БВП на Китай за периода януари 2010 – април 2019 г.






Устойчивото забавяне на растежа на Китай, което се наблюдава от 2010 г. насам, без съмнение събужда два важни въпроса. Първо, дали това е нормален ход на нещата и втори, може ли това забавяне на икономическия растеж на Китай да е сигнал за настъпване на нова глобална икономическа криза?

Нещата са сложни за преценка. Китай наистина постигна много като икономически растеж през последните 40 години. Няма и друга световна икономика, която да е реализирала подобни темпове на икономически растеж, често с двуцифрени темпове, както Китай.

Базирайки се на последните статистически данни, можем да заключим, че икономиката на страната вече губи своите способности да генерира сериозен икономически растеж и е достигнала лимита на своята производителност, след толкова години на бурен стопански разцвет.

В подкрепа на това твърдение е именно постепенното забавяне на годишния растеж в периода след 2010 г., т.е. китайската икономика се развиват в контекста на нейното насищане и бавно намаляване на потенциала за икономически растеж.

Възможно е обаче намаляващият ръст на БВП да е също и сигнал за наближаваща нова глобална икономическа криза. За всички днес е ясно, че Китай е замесен в почти всички сектори на глобалната търговия, затова свиването на растежа на китайската икономика до нива, близки то тези през 2008 г., могат да се разглеждат и като следствие от забавяне на световната икономика и заплаха от настъпването на нова подобна международна икономическа депресия в скоро време.

Каквато и да е причината за бързо сриващия се икономически ръст на азиатската държава, със сигурност това сериозно плаши китайското политическо ръководство. Ако тази тенденция продължи и се задълбочи, Китай ще изпита сериозни трудности да достигне световния икономически лидер САЩ и вероятно няма да може да се пребори за първенството в глобалната икономика.

В момента Китай все още има два пъти по-голям ръст на БВП от този на САЩ. Ако разликата помежду им се заличи обаче Китай няма да може да наваксва повече изоставането и ще продължи да стои зад своя най-голям икономически противник на днешната международна икономическа сцена.

Подобен процес със сигурно ще обърка сериозно плановете на Китайската комунистическа партия за световно икономическо господство. Ето защо страхът от провал на китайската икономика накара в средата на март китайския премиер Ли Къцян публично да лансира идеи за „енергизиране“ на икономиката.
В новата икономическа политика на страната се предвиждат данъчни облекчения и мерки за насърчаване на бизнеса, но от тях са изключени кредитирането и инвестициите, което е обяснимо предвид наличието на висока вътрешна задлъжнялост в страната.

Ето защо Пекин ще разчита основно на намаляването на данъците, като по-сериозна мярка е намаляване на размера на ДДС. Стандартната данъчна ставка от 16% бе намалена на 13%. Намаление на данъка от 10 на 9% има и за търговията в сектори като туризма, кетъринг услугите, търговията с недвижими имоти и строителството, комуникациите, пощенските услуги, транспорта и логистиката.

Има и планове за допълнително редуциране на данъците през следващите години, ако настоящите изменения не постигнат необходимия ефект за икономиката. Отделно се предвижда и намаление на социалните вноски от началото на май, което ще облекчи допълнително бизнеса и ще освободи оперативен капитал за действие.

В подкрепа на растежа на китайската икономика е възможно да се акцентира и върху промени към изискванията за банкови резерви в търговските банки и относно формирането на основните лихви в страната.

За да не навреди на бюджетите на местните власти, Китай се готви да осигури и сериозни трансферни плащания, за да компенсира евентуален спад в събраните доходи от данъци по места.

По-важното в случая е, че китайското политическо ръководство очевидно разбира доста добре ситуацията около икономическото развитие на страната. Налице е вече дългосрочно декларирана умереност в очакванията за реализация на икономически растеж, като Компартията ще бъде доволна от поддържането на ръст на БВП в рамките на 6 до 6.5% на годишна база в дългосрочен план.

За нас обаче действията на Политбюро трябва да носят едно важно послание, а именно – икономики, в които се предприемат мерки за стимулиране на икономическия растеж, очевидно вече не са в състояние сами да го генерират. Така че китайското икономическо чудо очевидно е приключило.

За песимистите остава и горчивото усещане, че „мъките на гиганта“ могат да крият и по-страшна истина за развитието на глобалните икономически процеси. Страхът от нова глобална икономическа криза е голям и продължаващият спад в ръста на икономическо развитие на Китай само увеличава стреса за глобалните икономически анализатори.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономически растеж | ръст на китайската икономика | китайска иконоика

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини