Войната с Иран заплашва да блокира още един ключов морски път
Протокът Баб ел-Мандеб се използва както за превоз на петрол, така и на други корабни товари
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Нарастващото напрежение в Близкия изток постави под светлината на прожекторите още един неспокоен морски маршрут, който може да разклати световната търговия. След Ормузкия проток, анализаторите внимателно наблюдават протока Баб ел-Мандеб. Той се намира между Червено море и Аденския залив – между Йемен и Африканския рог. Ако нестабилността се разпространи и там, последиците могат да влошат допълнително ситуацията на световните енергийни пазари.
Какво представлява протокът Баб ел-Мандеб?
Протокът Баб ел-Мандеб е морски проход, който свързва Арабския полуостров и североизточна Африка. Той свързва Червено море с Индийския океан чрез Аденския залив. Дължината му е приблизително 50 км, а ширината в най-тясната му част е около 26 км, което го прави една от най-стратегическите „тесни точки“ за морския трафик в света.
Името му е свободен превод от арабски, означаващ „Портата на сълзите“, което отразява опасностите, съпътствали исторически преминаването през тези води.

Каква е историята на Баб ел-Мандеб
Протокът Баб ел-Мандеб е играл изключително важна роля като връзка между Африка и Арабския полуостров. Той е бил част от древните търговски маршрути между Азия, Африка и Европа. През XIX век Британската източноиндийска компания доминира над близките острови, за да установи корабни маршрути към Суецкия канал.
Защо протокът е важен за световната търговия
Този морски маршрут е ключов международен коридор. Приблизително 12% от световната търговия с петрол по море преминава през него всяка година. Освен това той е важен път за товари, които се транспортират между Азия, Европа и Средиземноморието.
Ако проходът бъде блокиран или преминаването през него сериозно нарушено, корабите ще бъдат принудени да заобикалят южния край на Африка, което ще увеличи маршрута с хиляди километри и с няколко дни време за пътуване.
Връзка с маршрута към Суецкия канал
Протокът служи като южен вход към Суецкия канал. Всеки кораб, който се движи между Азия и Европа през Червено море, трябва да премине през Баб ел-Мандеб, преди да достигне канала.
Това означава, че всяка намеса или блокиране на протока може на практика да прекъсне един от най-натоварените търговски маршрути в света.
Заплахите на хутите и регионалното напрежение
Движението на хутите – което е съюзено с Иран – заплаши да засили атаките срещу корабоплаването. Групировката контролира големи части от северен Йемен и в миналото е атакувала търговски кораби и енергийна инфраструктура в региона. Подобни заплахи предизвикаха тревога сред корабните компании и енергийните пазари.
Ситуацията става още по-сериозна, когато се разглежда заедно с напрежението около Ормузкия проток. През него преминават почти 20% от световните доставки на петрол. Ако тези две стратегически точки бъдат нарушени едновременно, светът може да се сблъска с един от най-сериозните шокове в доставките от десетилетия.
Една от потенциалните причини, поради които хутите все още не са се включили в тази война, е, че това би ги довело до конфликт със Саудитска Арабия, според Атлантическия съвет. Саудитска Арабия в момента се опитва да пренасочи около 70% от доставките си на суров петрол чрез тръбопровод към Червено море, тъй като не може да ги транспортира по обичайния им маршрут през Ормузкия проток. Ако хутите нарушат трафика през Червено море, това би могло да ги постави в пряк конфликт със саудитците. Хутите и саудитците са били ожесточени врагове и преди, което е довело до кръвопролития и икономически загуби и от двете страни.
Икономически ефект от евентуална блокада
Ако хутите влязат във войната, глобалните икономически последици биха могли да бъдат огромни. След началото на техните атаки през 2022 г., трафикът през Баб ел-Мандеб спря, като петролни компании като BP и превозвачи като Maersk пренасочваха корабите към други маршрути. Тези отклонения често означаваха, че корабите трябваше да пътуват около цяла Африка, за да стигнат до Европа и други дестинации, което удължаваше пътуванията със седмици и значително увеличаваше разходите.
Атака срещу петролни доставки или сериозна блокада на протока би довела до рязък скок на цените на нефта. Международните бенчмаркове на суровия петрол вече показват силна волатилност при увеличаване на рисковете за корабоплаването в региона.
Повишаването на цените на енергията обикновено се пренася върху цялата световна икономика – увеличава разходите за транспорт, ускорява инфлацията и повишава цените на храните.
Кой контролира региона на Баб ел-Мандеб?
Географски протокът е ограден от три държави:
- Йемен – на Арабския полуостров;
- Джибути – на африканския бряг;
- Еритрея – в района на Африканския рог.
Ситуацията се усложнява от регионалните конфликти и присъствието на различни военноморски сили на световни държави, които патрулират в района.
Защо светът следи ситуацията толкова внимателно?
Политиците се опасяват от прекъсването на още един ключов морски маршрут на фона на вече високото напрежение в Западна Азия. Корабните компании и правителствата също следят внимателно енергийните пазари, за да предотвратят продължителен икономически шок.
Ако Баб ел-Мандеб бъде сериозно засегнат, това отново ще покаже колко много зависи световната икономика от няколко стратегически водни пътя.