България - китайска "територия"?

 

Дойче Веле

 

Китай наистина инвестира солидни суми в икономиките на Централна и Източна Европа, но това не се прави с някакви скрити цели, твърди младият бизнесмен от Горна Оряховица Виктор Азманов. Той е съпредседател на Българо-китайската търговско-промишлена камара. Азманов е интересна фигура: човек с вече богат бизнес-опит, който може да се похвали и с впечатляваща история като майстор по бойни изкуства в манастира Шао Лин.

В българо-китайската търговско-промишлена камара членуват 70 фирми, които са или изцяло държавни китайски концерни, или предимно частни български предприятия. Азманов обяснява, че китайските капитали търсят път към новите членки на Евросъюза най-вече заради огромния външнотърговски дисбаланс на Китай. Бизнесменът описва ситуацията така: В момента между Китай и страните от Централна и Източна Европа се разменят стоки за общо 53 милиарда долара, но 90 процента от този оборот е китайски износ за региона. В резултат - в Китай влизат огромни суми чуждестранна валута, а националната банка е принудена да печата нови юани, за да се разплатят помежду си търговци и производители. Чужда валута има предостатъчно, а националните пари недостигат. Тъкмо поради това Министерството на търговията и Китайската банка за развитие разработват планове за задгранични инвестиции, където да се насочат огромните валутни потоци. Според Азманов, Централна и Източна Европа, включително и България, заемат привилегировано място в тези планове.

Горчивият опит на китайците

„Когато китайските държавни концерни планират капиталовложения извън Китай, Китайската банка за развитие иска от тях точни сметки не само за възвръщаемостта на инвестициите, но и разчети за дистрибуцията и евентуалните потребители на планираните за производство стоки и услуги. Ние купуваме чуждестранни фирма заедно с търговската им марка, с ноу-хау на произвежданите продукти и с техните пазари. Предишните опити да се изнесат закупени в чужбина фирми към Китай имаха горчив край. Ще дам пример с придобиването на активите на известен ирландски производител на трансформатори, чието производство бе изнесено в Китай. Новата продукция обаче загуби от реномето си, оскъпи се заради митата и разходите по пласирането й в Европа, а ирландските инженери, които трябваше да следят за качеството, просто не искаха да живеят в Китай”, разказва шефът на Българо-китайската търговско-промишлена камара, който съвсем естествено говори за Китай в първо лице множествено число.

”Ето защо в България китайските инвестиции следват нова стратегия. Идеята е да купуваме предприятия в страни-членки на Европейския съюз и да ги пренасяме в България. Сега вниманието на китайския държавен концерн Сянгтанг Илектрик Манифекчъринг Груп е насочено към закупуването на известен чешки производител на железопътни мотриси. Плановете са производството му да бъде пренесено в модерния индустриален парк край Божурище. Убедихме банките и инвеститора, че при 10 процента плосък данък, с ниски разходи за жив труд и енергия България е отлично място за навлизане на европейския пазар”, казва още Азманов.

Недоброжелателите в България

Засега основният интерес на китайските държавни инвеститори в българската икономика е насочен към енергетиката. Той включва изграждането на вятърни паркове и на мощности за подсигуряване на националната енергийна система срещу колебанията при генерирането на енергия от възобновяеми източници. За целта вече са сключени множество договори за закупуване на дружествени дялове от фирми, които притежават земя и права за включване в енергийната система.

”Китайската страна обаче не е готова да излезе с цифри, факти и имена на региони, които са включени в обсега на нейните планове за инвестиции в България, защото недоброжелателите са повече от доброжелателите във всяко едно начинание. В момента, в който ние декларираме ясно и точно интереса си към определена община по определени проекти, веднага се появяват екологични организации и всевъзможни формирования, които имат за цел да ни пречат и да изкарат „едни пари” на наш гръб”, оплаква се съпредседателят на Българо-китайската търговско-промишлена камара.

"Няма да наводним България с евтини китайци"

Китайската експанзия в българската енергетика като цяло е внушителна. След първоначалната инвестиция от 100 милиона долара се очаква през следващите 5 години китайският държавен концерн да вложи поне още милиард - милиард и половина в ефективното използване на възобновяема енергия и за сглобяване на вятърни генератори. „Няма да наводним България с евтини китайци, които срещу 150 долара на месец са готови да работят по 24 часа в денонощието. Китайците, които са нужни в българските ни предприятия, са висококвалифицирани мениджъри и технолози, които биха могли да си намерят работа в цял свят”, казва Азманов.

И още едно интересно китайско начинание в България: в момента китайските държавни инвеститори пренасят във Варна италианска фирма за производство на яхти. ”Наложи се обаче в продължителни дискусии да защитаваме България като по-добър избор в сравнение със съседна Румъния, която още от времето на Чаушеску има силни връзки с Китай. Разликите в условията за правене на бизнес между двете страни са микроскопични. Все пак България показва повече стабилност. А най-големият проблем на България е липсата на квалифициран изпълнителски персонал - средни техници и майстори”, споделя Виктор Азманов.

Китайските държавни инвеститори в България се насочват най-вече към земеделието, енергетиката и инфраструктурата. Акцентът е определено върху растениевъдството и оранжерийното производство. ”Още това лято ще обявим голям китайски инвестиционен проект в земеделието на Южна България”, анонсира Виктор Азманов.

Защо "Грейт Уол" дойде в България?

Азманов е повече от сдържан, когато става дума за нашумялата инвестиция на частния китайски автомобилен концерн „Грейт Уол” в Ловеч. ”Познавам манталитета на китайските предприемачи и считам, че шефовете на „Грейт Уол” са били привлечени преди всичко от личността на шефа на партниращата им българска компания. В крайна сметка причината „Грейт Уол” да влезе в България е фактът, че компанията загуби голяма част от държавните си поръчки в Китай. Затова инвестираха и в Русия. Аз все пак им желая успех”, казва съпредседателят на Българо-китайската търговско-промишлена камара Виктор Азманов.