ДПС лансира лобистки поправки за тютюна и офшорките в „12 без 5“

Въпреки че за всички 42-рото Народно събрание вече е стъпило с единия крак в миналото, неколцина депутати упорито пишат и лансират проектозакони със съмнително качество и спорна обществена полезност. Сред тях е Йордан Цонев от ДПС, който е изработил поправки и допълнения във внесения от самия него и приет само преди месеци закон, който уж щеше да ограничи ролята на офшорките в българската икономика, пише в днешния си брой в. "Сега".

За разлика от първия опит, когато под закона като съавтор бе обозначен и Делян Пеевски, сега Цонев сам е автор и вносител на проекта за промени. В оригиналния закон се предвиждаше от 1 юли да заработи публичен регистър на дружествата с офшорна собственост, които имат бизнес в България. Но ето че депутатът от ДПС вече е размислил и предлага това да се промени и до данните за офшорките да имат достъп само тесен кръг ведомства - НАП, ДАНС и регулаторни органи като КЗК, ДКЕВР и КРС, които така или иначе имат право да изискват такава информация.

Освен че засекретява регистъра на офшорките, депутатът Цонев се опитва да отложи старта му. С новия законопроект той предлага срокът за създаване на регистъра да се удължи чак до края на годината. С други поправки шефът на бюджетната комисия в НС стеснява още повече обхвата на закона, както и той самият признава в мотивите. Според него няма смисъл да се декларира и вписва в регистъра, ако участието на една офшорка в дадено дружество е под 10%.

Не по-малко скандален е друг новопоявил се проект - за промени в Закона за тютюна. Авторите му - голяма група депутати от ДПС, предлагат да се създадат две нови администрации, които да се месят в един изцяло частен сектор - агенция по тютюна и тютюнева камара. Според заместник-министър Бюрхан Абазов камарата трябвало да е нещо като арбитър в сектора, а пък агенцията щяла да контролира производството, окачествяването и изкупуването на тютюна. Казано простичко - ДПС иска повече бюрокрация и повече власт в тютюневия бранш, което е равно на корупция и непазарни отношения. Дори да има рационален заряд в предлаганите промени, очевидно те трябва да бъдат обсъдени и гласувани от друг парламент, който се радва на повече обществено доверие.

Йордан Цонев от ДПС и Румен Гечев от БСП са успели да напишат и внесат и проект на цял нов закон за фирмите, които се занимават с кредитиране, но не са банки. Противно на заявленията им и на очакванията, че всичко се прави в защита на потребителите, законът урежда основно тежкия режим на лицензиране на небанковите кредитиращи компании, а също и притока на такси към лицензиращия орган - Комисията за финансов надзор (КФН), допълва още в. "Сега".

Към проекта е прикачен дълъг списък с огромен брой такси, които Комисията по финансов надзор събира от подопечните си - не само небанкови дружества за кредитиране, но и пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, АДСИЦ и т.н. Със същия проект депутатите Цонев и Гечев предлагат заплатите в Комисията за финансов надзор да бъдат приравнени с тези в БНБ, защото комисията също носела огромна отговорност за финансовата стабилност.