ЕК се притеснява от социалния диалог в Европа

Социалният диалог в Европа е подложен на натиск. Това отчита доклад, публикуван от Европейската комисия (ЕК), съобщиха от Информационния център на Комисията в София.

Докладът показва, че последните правителствени реформи не винаги са били придружавани от напълно ефективен социален диалог, което е довело до все по-конфликтни индустриални отношения в Европа.

„Социалният диалог е подложен на все по-силен натиск в настоящия контекст на понижено макроикономическо търсене, увеличение на данъците и съкращаване на държавните разходи. Трябва да укрепим ролята на социалните партньори на всички равнища, ако искаме да излезем от кризата и да запазим ползите от европейския социален модел. Добре структурираният социален диалог е от съществено значение за справяне с предизвикателствата на демографските промени и за постигане на по-добри работни условия и по-голямо социално сближаване. Социалният диалог трябва да бъде укрепен в държавите членки от Централна и Източна Европа, където той в момента е значително по-слаб”, заяви комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Докладът отчита, че участието на представители на работниците и работодателите в правителствените реформи е от първостепенно значение, тъй като решенията, намерени чрез социален диалог, обикновено са по-широко приети в обществото, по-лесно се прилагат на практика и по-рядко водят до възникване на конфликти. „Споразуменията, постигнати с участието на социалните партньори, спомагат за осигуряване на дългосрочна устойчивост на икономическите и социалните реформи. Добре структурираният социален диалог може ефективно да допринесе за икономическата стабилност на Европа. В действителност в страните, в които социалният диалог е обичайна практика и институциите на индустриалните отношения са силни, обикновено икономическото и социалното положение е по-устойчиво и напрежението е по-малко. Потенциалът за решаване на проблеми, който социалният диалог има, може да помогне за преодоляване на настоящата криза”, отбелязват от ЕК.

В контекста на съкращаването на държавните разходи в много държави-членки в доклада се набляга на индустриалните отношения в публичния сектор – публичната администрация, образованието и здравеопазването.

Според ЕК, правителствата дават предимство на повишаването на ефективността при преструктурирането на публичния сектор. В някои страни този процес се извършва с по-балансиран подход и ограничени конфликти, като се запазва обхватът на решенията, намерени чрез колективно договаряне между профсъюзите и публичния сектор. В други страни избраните методи за изпълнение на решенията често изключват социалния диалог. Тази тенденция не се ограничава само до държавите, получаващи финансова помощ от ЕС и Международния валутен фонд. В резултат на това в много държави членки увеличаването на данъците и съкращаването на държавните разходи предизвикаха вълна от индустриални конфликти и подчертаха спорния характер на някои от мерките за реформа, които не са били обект на социален диалог.

В доклада също така се анализира задълбочено състоянието на социалния диалог в Централна и Източна Европа. Въпреки че между страните в региона има големи различия, всички те, с изключение на Словения, имат слаби и разединени институции на индустриалните отношения. Всъщност някои реформи действително не позволяват участието на социалните партньори при провеждането на промени.