Иво Маринов: От медиите научих, че съм номиниран за зам.-министър на туризма

Този пост не ми е самоцел, категоричен е Иво Маринов, бивш зам.-министър на икономиката с ресор туризъм

Иво Маринов: От медиите научих, че съм номиниран за зам.-министър на туризма

Снимка: БГНЕС

1196 ~ 3 мин. четене
Автор: Божидара Иванова

- Г-н Маринов, говорено ли е с вас да поемете поста зам.-министър на туризма?

Аз разбрах от медиите, че е изпратено писмо до министър-председателя и до министъра на икономиката, в което ме номинират за зам.-министър на икономиката с ресор туризъм.

- Бихте ли се съгласили да поемете поста?

Искам да кажа, че този пост не ми е самоцел и това трябва да бъде пределно ясно. С оглед на това, че за първи път през последните 10 години България по ред обективни и субективни причини има едно значително забавяне и спад в броя на приходите от туристическите пътувания, смятам, че трябва да се вземат мерки. Честно казано има да се свърши много работа.

- Вие усещате ли подкрепата на туристическия бранш?

Аз се запознах с писмото. Успях да видя кои организации подкрепят кандидатурата ми. Това са най-големите браншови организации в туризма. Благодарен съм за доверието и подкрепата, която ми оказват.

- Какви мерки трябва да се предприемат?

На първо място трябва да се приемат наредбите в Закона за туризма. Преди година трябваше да се приемат редица нормативни уредби, регламентиращи този Закон. Една част от тях трябваше да се приемат в 3-месечен срок, а други в 6-месечен срок. До момента са приети само две, а трябва да бъдат приети 14. В този смисъл някои важни наредби за сектора като Наредбата за екскурзоводската дейност, за спа центровете, и за редица други, не са приети и това затруднява самото развитие на туризма. Също така през изминалия период почти липсваше диалог с туристическите организации от бранша. В тази връзка мога да кажа, че дейността на министерството беше в един полумрак. Също така заседанията на Националния съвет по туризъм бяха добре режисирани и от тях не са предоставени протоколи на участниците в този съвет. Беше забавена и затруднена популяризацията на българските туристически обекти. Ако някои прочете широко рекламираната стратегия за развитие на българския туризъм до 2030 г. ще установи, че това е една компилация от различни проучвания, които са правени през годините. Това е документ, който страда от редица слабости. Там няма дори ред за вътрешния туризъм в страната. Истината е, че има доста неща, които трябва да се променят.

- Споменахте рекламата. Как трябва да се рекламира страната ни?

Както вече казах, през този период липсваше диалог и прозрачност относно това къде, какво и как се рекламира страната ни. Според мен, за да бъде ефективна рекламата на България на международните пазари, е необходимо и мнението на бранша и на хората, стопанисващи големите ни курорти. Точно те знаят как вървят записванията, къде трябва да се насочат усилията на държавата. Така ще се получи една добра синергия между това, което прави местният бизнес, общините и държавата, защото е факт, че парите за национална реклама са малко и не са достатъчни. Знаем бюджетите на нашите конкуренти, но по-важното е да се наблегне на ефективността на тяхното изразходване. Наскоро имах едно посещение в Москва през май и видях какви билбордове са сложили. Мога да кажа, че те са неразпознаваеми - като визия, като дизайн, като шрифт. Те не дават никаква асоциация с българския туристически продукт. За мен това са едни пари, хвърлени на вятъра.

- Смятате ли, че новият ресорен министър в служебния кабинет ще има правомощията да промени нещо?

Доколкото касае най-спешните задачи, свързани с довършването на поднормативните документи към Закона за туризма - да. Те се приемат в голямата си част от Министерския съвет, а в малката - от министъра на икономиката. Там може да бъде решен проблемът. В този период на служебен кабинет би могло да се започне работа по уреждане статута за управление и финансиране на националните курорти.

- Коя е най-важната задача пред новия ресорен министър?

Най-важно е да се види как ще продължи реализацията по проектите от Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), голяма част от тях стават високо рискови и ако до септември месец не бъдат приключени всички обществени поръчки по основните дейности, има опасност тези проекти да продължат да бъдат финансирани от бюджета на министерството. Това не е целта, тъй като европейското партньорство предоставя такива средства, просто не е рентабилно да не бъдат оползотворени.

Коментари: 0