Няма реален ръст в приходите от туризма

Последните три години бяха най-непоследователните от страна на държавата в политиката на туризма, смята председателят на Националния Борд по туризъм Поли Карастоянова

388 ~ 5 мин. четене
Автор: Божидара Иванова

 

- Г-жо Карастоянова, какви са очакванията Ви за почивните дни около Великден? Очаквате ли повече туристи спрямо миналата година?

- Мисля си, че е напълно естествено да очакваме един положителен в тази посока тренд, тъй като великденските празници тази година са през май месец, който е малко по-топъл. Мисля, че както у нас, така и в Гърция, Гергьовден и Великден съвпадат и това предполага повечето туристи. Разбира се българите също ще потърсят възможност да оползотворят тези почивни дни. Надявам се, че това е една отлична предпоставка за по-голям интерес към възможностите за туризъм, както за ранен морски туризъм, тъй като морските ни курорти вече са в пълна готовност, така и за прекрасни дни във планините и във вътрешността на страната.

- Кои са най-предпочитаните места за почивка през почивните дни?

- Това, което можем да кажем спрямо времето в периода на празничните и почивните дни около Великден е, че той е еднакво добър както на морето, тъй като това са първите топли надявам се и приятни дни, така и в планинските курорти. Особено приятно е във вътрешността на страната, там където са добре развити възможностите за селски туризъм, за алтернативен туризъм, за всякакви спортове, за наслаждаване на винарските изби, на културните традиции. Всичко, което България предлага като туристическа дестинация, може да бъде събрано в тази седмица около Великден.

- От кои националности най-вече идват посетители в България?

- Вие знаете, че традиционно великденските празници са времето, в което нашите съседи предпочитат да посещават България. Вторият основен турист в този план е българският турист. Аз мисля, че не малко българи ще изберат България като възможност за своята почивка. Но ще се радваме на посещението от всички съседни страни. Надявам се транспортните затруднения, които има в момента на Дунав мост, дотогава да бъдат преодолени, така че да не затруднят трафика на румънските туристи към България.

- Кой е основният проблем пред туризма в момента?

- Основните проблеми пред българския туризъм се запазват през последните години. Това е ниската себестойност на туристическия продукт. Факт е, че българската държава в годините не намира подходящите възможности да стимулира туризма, да подкрепя една мащабна кампания по света, да насърчава хотелиери и ресторантьори с определени инструменти, с които държавата разполага. Това води до една ежедневна битка за пазари и за запазване на определени нива на цените, които са едни от най-ниските.

В същото време всички цени на основните ресурси, в туризма като индустрия, се покачват непрекъснато - ток, такси смет и други съпътстващи услуги. Така че в този смисъл, нашият проблем остава генерален в посока на следното: както всички ние сме свидетели постоянно на интерпретирането на едни бодри цифри от страна на държавата за ръста на туристите, то всъщност много е важно веднага да попитаме какъв е ръстът на приходите. Тъй като такъв ръст няма, това вече само по себе си е тревожен финансово-икономически фактор. Той показва, че повече туристи, с повече амортизации и с по-високи цени на всички основни ресурси в туристическата индустрия, реализират същите приходи като отпреди една, две или три години. Това определено е тревожен фактор, който може да бъде коригиран единствено и само от страна на държавата с мощна политика, насочена да насърчава туризма, каквато липсва.

Трябва да прибавим към това всички останали проблеми, които донякъде са решени, дори и прословутата магистрала Тракия, която така и не можа да стигне до Бургас. Всъщност пред нас е една картина, която поставя бизнеса в изключително трудно положение. Последните три години бяха най-непоследователните от страна на държавата в политиката на туризма. Само ще дам за пример безумната склонност да се променя законодателството и то в ущърб на хотелиерите и ресторантьорите. Лакътушенията по отношение на закона за пушенето е за съжаление най-добрият негативен пример в това отношение.

- Проблемите в Кипър отразяват ли се по някакъв начин на туризма в България?

- Знаете ли, проблемите в Кипър определено не са туристически. В този смисъл финансово-икономичеката криза, през която те в момента минават, едва ли би имала пряка релация към отлив на туристи от Кипър към България. Аз мисля, че е твърде рано да правим такива прогнози.

- Как се развива СПА туризмът в България в момента? Увеличава ли се броят на хората, които идват да почиват у нас с цел СПА и балнео туризъм?

- Това е една изключителна възможност за България, богатство, което ние развиваме, но в никакъв случай то не е достигнало най-добрите си нива като потенциал. Това, което наблюдаваме е обособяването на СПА дестинации в България - в Сандански, Велинград, Хисаря, Кюстендил. Няма нужда тук отново да споменавам прекрасните качества на минералните води. Но СПА индустрията е повече от природни дадености, каквито имаме в случая. СПА индустрията е култура и сериозен ресурс за реклама точно на тези пазари, на които биха могли да бъдат привлечени платежоспособни туристи. За съжаление, аз все още не бих могла да кажа, че България е позната и предпочитана СПА дестинация, както е например Австрия, която има култури и традиции в това отношение, когато сравняваме с европейските дестинации, разбира се.

Качествата на нашите минерални води със сигурност превъзхождат много други европейски страни. Тоест, за развитието на СПА индустрията освен наличните дадености, се изискват много повече компоненти - наистина скъпа реклама, която да стигне до платежоспособните туристи и отлична храна като качество. Тези гости имат подчертан интерес и отношение към вината и към възможностите да дегустират най-добрите селекции. Имат интерес към културата, което превръща СПА индустрията в скъп продукт. И в този смисъл, все още у нас той седи някъде в средата между балнеология и истинската СПА култура. Много е важно да определим мястото си и спрямо него да създадем профила на дестинацията. Ако става дума за балнеология и за достъпни масови услуги, това все още не е СПА и уелнес. Това е по-скоро балнеология и лечебни процедури в минерални води. СПА и уелнес културата има своите абсолютни върхове в азиатските страни, които са свързани както по-рано казах с много сложна съпътстваща техника на представяне на този продукт и е важно да преценим дали имаме готовност за това.

- Има ли по-голям интерес спрямо минали години?

- Това, което статистиката отчита е, че има постоянен тренд на нарастване на интереса към тези повече оформени в България СПА дестинации, както от българските туристи, така и от съседните ни страни.

- Можете ли отсега да дадете някаква прогноза за летния сезон?

- Аз мога да прогнозирам, че летния сезон ще бъде спокоен и успешен от гледна точка на предварителните заявки, които основните международни туристически изложения, които преминаха по-рано през пролетта, предполагат. Ако трябва да си спомням нещо много важно от миналото лято, ако ми позволите да припомня инцидента на летище Сарафово и първия терористичен акт срещу еврейски туристи в страна член на Европейския съюз, трябва всъщност да ни обърне вниманието в една много важна посока, а именно, че сигурността е онази фундаментално важна предпоставка за развитието на туризма и успеха на всяка туристическа инвестиция. За съжаление от миналото лято досега, спрямо този предстоящ летен сезон, аз не мога да кажа, че сме свидетели на много енергични, на много категорични и на много професионални мерки, които да ни дадат висока степен на увереност, че подобен инцидент, подобен атентат няма да се повтори.

 

Подкрепи Economic.bg