Протестите заплашват макроикономическия ръст

Протестите в България и по света, с които е белязана миналата и началото на новата година, заплашват макроикономическите показатели. Такава теза защитава украинският икономист Борис Кушнирук на страниците на авторитетното бизнес списание „Forbes Украина”, коментирайки протестите в Украйна наред с тези в Египет и други страни.

Икономистът дава пример с родината си, понеже протестите там не спират трети месец, което може с основание да бъде отнесено и до България, където цялата 2013 г. и началото на 2014 г. са белязани от масови протести и други форми на гражданско неподчинение и недоволство.

Според анализа на експерта подобни протести оказват негативно влияние на икономиката на една държава, като дава пример с политическата ситуация в Киев: „Инвестициите не идват в Украйна, търсенето от страна на населението на стоки и услуги се свива, тъй като се формират негативни очаквания”.

„Хората си спестяват парите в на случай дългосрочни проблеми като например загуба на работа и други непредвидими ситуации. Не можем и да разчитаме, че икономиката няма да забележи митингите”, пояснява Борис Кушнирук.

Според него подобен негативизъм има сериозни дългосрочни последствия: „И дори след формалното приключване на кризата може да изникне ситуация, аналогична на тази, която е в Египет – процесът на дестабилизиране се оказа глобален и дълготраен”.

Aнализът на икономиста гласи, че в повечето сектори на една "протестна" икономика не се очаква ръст – нито в търговията на дребно, където големите международни вериги изтласкват малкия и средния бизнес, нито в металургията, нито в енергетиката, където всичко зависи или от Китай или от цените на газ – тоест от Русия и монопола на „Газпром”.

Според икономиста, в тези сфери липсва всякакъв принципен ръст, който би позволил ръст от 3% на БВП за Украйна, като по-реално той вижда едва 1 – 1,5 % и то при положителна външноикономическа конюнктура. При положение, че вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева днес прогнозира 2% икономически ръст за България през 2014 г., то между и една трета и една втора от това би означавало едва 0,66% - 1% реален ръст, а не декларираният от пореден член на кабинета.

Според Кушнирук не може да се отрече, че политическата нестабилност е „само фон”: „Но протестите залагат дългосрочни последици – страната, която се намира в състояние на перманентна политическа криза, където липсват гаранции за инвестициите, в които няма сигурност в стабилносттта на икономическия курс, не е атрактивна за инвеститорите. А това, на свой ред  не позволява да се привлекат парични средства, да се формира търсене и т.н.”, завършва икономистът.