Вдигането на минималната заплата – този път с план и формула

Министърът на труда и социалната политика на свой ред предложи минималната работна заплата (МРЗ) в страната да се увеличава всяка година и по определена формула, след като предишният министър не успя да прокара тази идея сред синдикатите.

Формулата е съставена от няколко условия и променливи, които определят как ще се повишава МРЗ в началото на всяка година.

Ето как ще се увеличава МРЗ, ако се приеме тази идея:

- МРЗ ще се движи между 35 и 55% от средната разботна заплата (СРЗ) през последното тримесечие. Първо, от 2000 г. насам отношението на МРЗ към СРЗ в България е средно 40,2% и никога не е падало под 35%. Второ, по данни на Евростат отношението на МРЗ (където има определена такава) към СРЗ за страните-членки на ЕС средно е 39,8%. В България в момента то е малко над 39%. Тоест България не се различава от останалите страни, в които има установена МРЗ. В същото време горният праг е неоправдано висок. Защо? Какво ще стане, ако сега МРЗ стане 55% от средната или 440 лв. (по данни на НСИ през второто тримесечие на тази година СРЗ е 799 лв.), което ще отговаря на заложените от министъра параметри? Директният ефект от това ще бъде съкратени работници и/или разширяване на сивата икономика. Въздействието ще бъде още по-силно в районите с ниски средни заплати. Във Видин, например, това ще означава, че МРЗ ще достигне над 84% от средната заплата (която е била 522 лв. за второто тримесечие на 2013 г. по данни на НСИ). Вероятно хората биха се съгласили да работят и да се осигуряват известно време и на по-ниска заплата, ако алтернативата им е да не работят и постепенно да преминат в групата на обезкуражените.

- МРЗ трябва да е над линията на бедност след облагане. В момента линията на бедност е определена на 241 лв., а от началото на следващата година ще се повиши до 251 лева. Управляващите изглежда не искат да приемат, че заплатата не е социална помощ, а представлява възнаграждение за свършена работа. Принципът „всекиму според потребностите" беше водещ в една друга епоха, която, изглежда, някои още не са напуснали. При положение, че производителността на труда в България е най-ниска спрямо останалите европейски държави, не може да се очаква, че бизнесът ще плаща повече, защото просто така му е наложено административно посредством минималната заплата. Високите минимални заплати водят единствено и само до по-висока безработица и по-голяма сива икономика.

- МРЗ ще се обвърже с инфлацията. Тук важат аргументите за двете условия по-горе. Освен това индексирането на МРЗ и пенсии с инфлация за минал период би могло да създаде постоянен инфлационен натиск върху бъдещи периоди, което е относително нисък риск във времена на ниска инфлация, но сериозен риск при по-висок ръст на цените.

Единственият плюс от въвеждането на подобни формули би могъл да се изрази в намаляването на пазарлъците за размера на МРЗ в тристранката.

В крайна сметка няма никакъв смисъл да се навлиза в дебата дали МРЗ да се увеличава с формула, по области, по сектори и т.н. При всички положения увеличаването (а и самото съществуване) на МРЗ ще има негативен ефект, особено за нискоквалифицираните, които все пак са успели да си намерят работа сред масовите съкращения в разгара на кризата, когато именно те пострадаха най-много. Колкото е по-висок размерът на МРЗ, толкова повече хора няма да успеят да си намерят работа, ще бъдат освободени или ще преминат в сивия сектор.

Зорница Славова, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg