Африка иска от Запада $1.3 трилиона за климатично финансиране

На фона на неизпълнените обещания за климатични фондове за африканския континент, който допринася най-малко за изменението на климата, но понася най-големите опустошения, климатичните активисти настояват Западът да отдели повече средства. По време на скорошна медийна конференция преди COP27 в Кигали, Руанда, те заговориха за десетократно увеличение на ангажиментите на западните нации за финансиране на борбата с климатичните изменения в Африка – от 100 млрд. долара, обещани през 2009 г., до 1.3 трлн. долара сега, пише бизнес изданието Quartz.

Само тази година изменението на климата причини една от най-големите суши в региона на Африканския рог. Най-малко 453 души загинаха в наводненията в Южна Африка през април, а стотици загубиха живота си поради опустошителните тропически бури в Мадагаскар и Мозамбик през същия месец. На 3 август най-малко 24 угандийци умряха, тъй като внезапните наводнения удариха град Мбале, оставяйки 5600 души разселени и над 5000 акра унищожени посеви. Доклад на Save the Children от 2019 г. показва, че над 1200 души са загинали в резултат на циклони, наводнения и свлачища в Мозамбик, Сомалия, Кения, Судан и Малави.

Макар да моли всички африкански нации да участват пълноценно в срещата на върха за климата COP27 в Египет през ноември, Фаустин Мунязиквие, заместник-директор на Агенцията за управление на околната среда на Руанда, призова за необходимостта от афроцентричен подход за напредък в стремежа на континента да получи повече финансиране.

Обещанието за 100 милиарда долара беше просто число. То не отговаря на климатичните нужди на развиващите се нации, които са най-уязвими. Африка никога не е била достатъчно компенсирана за загуби и щети, които не е причинила“, каза Мунязиквие пред участниците.

Базираната в Калифорния организация за политики в областта на климата Climate Policy Initiative миналия месец изчисли, че финансирането за Африка възлиза само на около 30 милиарда долара годишно. Тя също така изчислява, че необходимите средства, с които да се смекчат последиците от климатичните промени в Африка, са около 1.6 трилиона долара до 2030 г., заедно с допълнителни 580 милиарда долара за адаптация и 242 милиарда долара за мерки с „двойна полза“.

Ефектите от изменението на климата в Африка са ужасни

Африка произвежда по-малко от 4% от световните въглеродни емисии, но е свидетел на някои от най-тежките последици от изменението на климата, като температурите се повишават по-бързо от средното за света. Доклад на Световната метеорологична организация от 2019 г. предупреждава, че повишаване на температурата с 4°C спрямо прединдустриалните нива може да намали БВП на Африка с до 12.12%.

Световната здравна организация пък изчислява, че изменението на климата ще отнема живота на 250 000 африканци годишно между 2030 и 2050 г.

Доклад от 2021 г. на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) показва, че броят на недохранените хора в Африка се е увеличил с 45.6% от 2012 г. насам поради изменението на климата.

Около 281.6 милиона души на континента са били изправени пред глад през 2020 г., което е с 46.3 милиона повече в сравнение с 2019 г.“

Разказът за въглеродните кредити е небесен капан за Африка

На глобалния въглероден пазар, който нарасна със 164% до рекордните 851 милиарда долара миналата година, континентът е на последно място по отношение на механизмите за зелено развитие и финансиране.

„Африка има най-голямото пространство за търгуване на своите въглеродни кредити, но какви са задълженията на купувача и продавача?“, пита Мунязиквие.

Богатите страни не искат да декарбонизират своите икономики. Това е небесен капан. Вместо да намалят емисиите, те плащат на бедните страни за изпълнението на проекти, които намаляват емисиите и си приписват заслугите за това. Африка няма емисии за намаляване, а емисии за избягване“, каза основателят на климатичния мозъчен тръст Power Shift Africa Мохамед Адоу.

Той призова всички африкански президенти да обмислят воденето на климатични диалози в своите страни, защото „ако сте най-слабо развитите и сте изправени пред най-големите климатични уязвимости, трябва да изберете правилния климатичен път“.

Нападайки някои африкански страни, като Намибия, Уганда и ДРК, които искат да следват пътя на изкопаемите горива, Мохамед предупреди, че подобни ходове „вдъхновяват причинителите на изменението на климата“. Миналия февруари Намибия откри 11 милиарда барела петрол, Уганда иска да добива своите 6.5 милиарда барела петрол, докато ДРК иска да експлоатира своите 5 милиарда петролни барела, излагайки повече от 1 милион души на замърсяване и болести.