Агресивната парична политика не води до очаквания ръст на кредитирането

Българската икономика и банковата ни система са в добро състояние, като моите притеснения са по-скоро за наднационалните системи. Няколко водещи банкери вече отправиха предупреждение, че потискането на лихвените равнища свива доходността на банките и затруднява оценяването на рисковете, като в същото време регулаторните изисквания се затягат постоянно. Това каза главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР), Стоян Мавродиев, в интервю за „24 часа“.

„Не критикувам тези процеси, но те са факт и, съответно, агресивната парична политика надали води сама по себе си до очаквания ръст на кредитирането, който да подкрепи икономически ръст над 1%. По-скоро критиката ми е към някои сфери на икономиката, където Европа изостава по отношение на либерализацията и адаптацията на регулациите – особено във високотехнологичния сектор. Виждате, че ЕС изостава вече не само от САЩ, Япония и Южна Корея като технологичен лидер, но и от Китай. Лично за мен това е повече от притеснително“, казва той.

Според Мавродиев има някаква вероятност прогнозите за рецесия в световната икономика да се сбъднат, тъй като доходността при определени активи е потисната и инвестиционните потоци са принудени да се насочат към акции и недвижимости. „Въпреки това, моите очаквания поне за Европа са, че по-скоро ще се сбъднат предупрежденията на много колеги икономисти за т.н. „японизация“ на икономиката – комбинация от застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация. Смея да твърдя, че вече се виждат ясни признаци за този феномен. През последните години средният ръст на Еврозоната е около 1%, докато американската икономика се цели в 3%. В същото време Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е приложила голяма част от своя арсенал за стимулиране на икономиката, докато Федералният резерв успя да „презареди“ някои от своите оръжия“, казва още директорът на ББР.

Той прогнозира, че вдигане на лихви по кредитите няма да има в обозримо бъдеще, тъй като „има ясни политики на водещите централни банки в света и динамиката в България повече или по-малко е тясно свързана с действията на ЕЦБ“. А там се говори по-скоро за задълбочаване на стимулите и сваляне на лихвите, отколкото за вдигане. Това е и част от този феномен на „японизация“ на икономиката.

Стоян Мавродиев също така смята, че предупрежденията на БНБ към банките да не поемат излишни рискове при кредитирането са основателни. „Но тук трябва да вземем предвид и че големите световни банки са публично търгувани дружества, които не само трябва да осигуряват доходност и печалби на своите инвеститори, но и са много чувствителни към динамиката на капиталовите пазари. А такава доходност и респективно подкрепа за акциите им на капиталовия пазар е все по-трудно да бъде постигната в продължителен период на прекомерно ниски лихви. У нас ситуацията е малко по-спокойна, тъй като едва няколко банки са публични дружества и то с малки листнати дялове“, казва той.

Изпълнителният директор на ББР коментира и резултатите на управляваната от него институция, която отчете 50% ръст на печалбата за деветмесечието. „Растежът на печалбата се дължи главно на разширеното портфолио на банката с редица успешни проекти, които генерират ръст на приходите. В същото време успяваме да запазим ефективността на разходите си и така увеличихме печалбата с този, смея да твърдя, внушителен процент. Освен това, имайте предвид, че ББР е изцяло извън сегмента на бързите печалби, каквито са пазарът на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и транзакции. Тоест, не е много лесно да постигнеш такъв ръст на печалбата, когато нямаш и държавни гаранции зад гърба си. Като изключим програмата за енергийна ефективност, ББР не ангажира държавния бюджет, а привлича ресурс единствено на базата на собственото си добро финансово състояние“, обяснява Мавродиев.

Той добавя, че основната задача на ББР е да подпомага икономическото развитие на България, като подкрепата за малкия и средния бизнес е един от аспектите, предвидени в закона за дейността на банката. „В различните си периоди ББР прилага различни инструменти. Например, допреди 15 години достъпът до финансиране за малките и средните предприятия бе ограничен, лихвените нива за бизнеса бяха много по-високи, а ресурсът на ББР беше по-евтин от този на частните търговски банки и през него се стимулираше бизнесът в страната. Днес повечето частни банки се финансират по-евтино от ББР, до голяма степен и като следствие от паричната политика в Еврозоната. Съответно, компаниите рядко поглеждат към ресурса на ББР като нещо на ексклузивно ниска цена. Поради това и официално заявих визията си, че ББР може да разшири инструментите за подкрепа на малкия и средния бизнес чрез финансирането на инфраструктурни проекти, които създават среда за неговото развитие. Подобряването на инфраструктурата има широк ефект върху общото икономическо развитие, включително и върху сектора на МСП. Ако се вгледаме в картата на България, именно регионите с по-развита инфраструктура са с по-високи икономически показатели и имат по-развита бизнес среда“, добавя Мавродиев.

Той даде пример с финансирането на може би най-големия проект за дигитална инфраструктура в страната – на Виваком. „Участвахме в една от най-сложните инвестиционни сделки за оздравяване на българска компания и дадохме нов шанс на Булсатком, при това натрупвайки ноу-хау с партньори като Блекрок (най-голямата компания за управление на активи в света) и ЕБВР, Лондон. По този начин групата на ББР успя да се позиционира в предлагането на специализирани услуги със значителна сложност и с много висока добавена стойност за клиентите. Пример в тази насока е и успешната сделка с „Юнион Ивкони“ – комплексно финансиране на мениджърско изкупуване, едновременно с придобиване на най-големия конкурент на съответния пазар. Продължават усилията ни по преструктуриране и оздравяване на „Спарки Елтос“, дълго след като подкрепялите ги в добри времена финансови институции се оттеглиха. Подпомогнахме и развитието на едни от най-ценните залежи на ресурси за строителния бизнес, така че да можем да изграждаме пътна инфраструктура с още по-добро качество“, разказва Мавродиев.