AI ни подарява петъка

Изкуственият интелект обещава да отключи нова ера на бизнес ефективност, носейки очевиден ръст на производителността за работодателите. Но има доста ползи от технологията и за служителите – например, въвеждането на AI може да им подари още един почивен ден, поставяйки основите на четиридневната работна седмица.

Изкуственият интелект вече е повишил производителността в някои сектори като разработката на софтуер, маркетинга и правните услуги. Скорошни проучвания във Великобритания показват, че изкуственият интелект може да позволи на бизнеса да поддържа производителността си, като същевременно намали работното време на служителите от 40 на 32 часа седмично. За компаниите това означава да правят повече с по-малко - по-малко време, по-малко ресурси и потенциално по-ниски оперативни разходи. За служителите повишаването на производителността може да превърне дълго мечтаната четиридневна работна седмица в реалност. Но дали всички ще могат да се радват на свободни петъци благодарение на новите технологии?

„Въпросът е сложен, защото не всички работни места или сектори могат да се възползват от подобно предимство“, казва Джефри Хамлин, главен оперативен директор на Trepwise – компания, която е въвела 4-дневната работна седмица и поради тази причина е определяна като едно от най-добрите места за работа през последните 7 години на Острова. „Един служител, който извършва работа на ръка и получава почасово заплащане, е много по-малко вероятно да се адаптира към по-кратката работна седмица от счетоводител или маркетинг директор, например. По същия начин адвокатска кантора, която таксува на почасова база, има много малък стимул да намали очакванията към членовете на своя екип“, коментира той пред raconteur.net.

За много компании обаче недостатъците на кратката работна седмица са значително по-малко плашещи, а предимствата са осезаеми. Многобройни проучвания показват, че въвеждането на 4-дневен работен режим повишава морала и продуктивността на служителите и спомага за задържането им в компаниите. От фирмите, които са започнали работа с четиридневна седмица, 29% споменават използването на AI като ключов фактор за прехода.

Още през 2022 г. компании от Обединеното кралство се включиха в пилотен проект с 4-дневна работна седмица. Резултатите говорят сами за себе си - 92% успеваемост, подобрен процент на задържане на работната сила и подобрено физическо и психическо здраве на служителите.

Множество фирми по целия вече са открили предимствата на по-кратката работна седмица и работещите също стават все по-възприемчиви към идеята. Скорошно проучване установява, че 75% от служителите всъщност предпочитат да работят четири дни по десет часа, отколкото пет работни дни по осем часа.

Петъците са непродуктивни

Лесно е да се предположи, че по-честото присъствие на служители в офиса би довело до по-високи резултати. Реалността обаче показва друго. Фокусът и енергията на служителите не само не са неизчерпаеми, дори напротив. През последните няколко години стана очевидно, че много членове на персонала обикновено работят по-малко ефективно и продуктивно в петък. Всъщност едно проуване установява, че петък следобед е времето, когато продуктивността на служителите достига най-ниската си точка. Преминаването към 4-дневна работна седмица може да е отговор на въпроса как компаниите да се възползват максимално от уменията на своите служители в дните, в които е по-вероятно те да бъдат по-продуктивни.

Бъдещето на работата

AI все повече се разглежда като начин за въвежданена четиридневна работна седмица, без да се жертва продуктивността. Използването на изкуствен интелект в процесите може да подобри производителността на работниците средно с 14%, според проучване от 2023 г. на Масачузетския технологичен институт и Станфорд, докато изследване на Goldman Sachs предполага, че AI може да автоматизира до 25% от задачите, изпълнявани в момента от служителите. Тези икономии позволяват на бизнеса да преосмисли традиционните форми на работа.

Роси Бремек е главен оперативен директор на Game Lounge, маркетингова компания в онлайн гейминг индустрията, успешно внедрила четиридневна работна седмица от миналото лято. Тя казва, че AI е ключът. „Целта не е да заменим хората с AI, а да работим по-интелигентно. Предпазливи сме относно използването на AI за създаване на съдържание, но въведохме автоматизирането на други задачи като водене на протоколи от срещи и правене на отчети. AI се използва и за обучение и развитие, справяне с натрупаните задачи и приоритизирането им. Нашата ефективност значително се подобри“, споделя тя.

Потенциалът на AI да трансформира работното място се простира отвъд продуктивността. Технологиите могат също така да подобрят сътрудничеството и споделянето на информация. AI инструментите позволяват на служителите да намират подходящи документи бързо, намалявайки времето, прекарано в търсене на информация. Те могат също така да оптимизират формирането на екипи чрез обединяването на хора с допълващи се умения, гарантирайки по-ефективната работа на отдалечените екипи.

Изследване от 2023 г. на Autonomy подчертава трансформиращия потенциал на изкуствения интелект. Според констатациите AI може да намали с поне 10% работните часове на почти 9 от 10 работещи в Обединеното кралство през следващото десетилетие. Проучването също така предполага, че до 28% от служителите могат да преминат на 32-часова работна седмица до 2033 г., без да губят заплащане.

Експертите твърдят, че тази промяна предоставя възможност за политиците и бизнеса да преосмислят как AI може да бъде използван в полза на работниците, а не само на работодателите.

Баланс

Да, безспорно изкуственият интелект носи голям потенциал за печалби за бизнеса, но съществуват и опасения, че тези ползи може да са повече за акционерите, отколкото за работниците. Според Goldman Sachs изкуственият интелект може да заплаши 300 милиона работни места по света. Междувременно Юридическият факултет на Харвард подчертава необходимостта от защита и предотвратяване експлоатацията на работниците в икономика, управлявана от изкуствения интелект. Препоръките на Харвард включват мониторинг върху използването на AI на работните места, установяване на стандарти за безопасност и сигурност и осигуряване на прозрачност около използваните технологии.

„Точно както Хипократ апелира към лекарите „Първо, не причинявайте вреда“, така и работодателите трябва внимателно да смекчат рисковете, когато прилагат значителни промени в технологията или работния процес“, казва Хамлин. В бъдеще AI ще намали нуждата от човешки ресурси, отбелязва той. Този процес вече е реалност в много фабрики, кол центрове и софтуерни компании по целия свят. С нарастването на силата на ИИ нарастват и рисковете за човешкия капитал.

„Неизбежният ръст на автоматизацията ще изисква закони и разпоредби, които да гарантират справедливост за работещите“, казва Хамлин. „Въпреки това, при липсата на политики, които диктуват как трябва да оперират предприятията, от работодателите ще се изисква да вземат трудни решения, които балансират благосъстоянието на тяхната работна сила с потенциала за печалби“. Правилният подход може да повиши производителността, без да намалява нуждата от човешки служители.

Предизвикателства

За персонала на Game Lounge е било предизвикателство как да събере пет дни работа в четири. „Някои служители първоначално се притесняваха как могат да свършт всичко само за четири дни, особено с пренатоварените си графици“, казва Бремек. „Дори получих отпор от някои директори. Но след кратко приспособяване, те се справиха добре”.

Според нея основното е по-доброто планиране. „Една от първите промени, които направих, беше съкращаването на времето за срещи от един час на 25 минути, оставяйки време за подготовка и буфер, ако е необходимо“, обяснява тя. И чрез интегриране на AI в системи за проследяване на работното натоварване, компанията вече може да се похвали с по-добро управление на смените.

Но все пак има доста ограничения пред внедряването на AI на работното място. Не всяка работа може лесно да се автоматизира. За да може изкуственият интелект да намали работните часове, задачите трябва да бъдат рутинни и повтарящи се, което не е валидно за много старши или творчески позиции.

В идеалния случай прилагането на AI може да премахне един час безсмислена работа, позволявайки на служителите да се съсредоточат върху задачи от по-високо ниво, което в крайна сметка повишава тяхната ефективност и ефикасност. Не е необходимо да се автоматизират всичките 8 работни часа на ден, за да се спестят 8 часа работа за седмица. Ключът е да се автоматизират рутинните задачи, а на хората да се възложи по-смислената работа. Така служителите ще процъфтяват и ще се пести като цяло – време и пари.

Опитът по света

Все още може да изглежда като напълно революционна стъпка една държава да въведе изцяло 4-дневна работна седмица, но концепцията се тества от известно време в частни фирми и дори за държавни служители. Исландия постави началото още през 2015 г., а пандемията затвърди гъвкавото работно време. С фокус върху повишаването на производителността, намаляването на разходите и борбата с прегарянето, няколко държави са водещи в усилията за нова парадигма на работното място.

През април 2025 г. японската столица Токио ще стане поредната точка по света, въвела 4-дневна работна седмица за държавни служители. Обявена през декември 2024 г., инициативата има за цел да се бори с намаляващите коефициенти на плодовитост и да предотврати „karoshi“ – термин за един особен местен феномен - смърт от прекомерна работа. Тази инициатива може също така да помогне за справяне с неравенството между половете в работната сила, тъй като в страната участието на жените е 55%, в сравнение със 72% за мъжете. Служителите са насърчавани да вземат три почивни дни, като на родителите се предлага и опция да напускат работа по-рано.

Белгия бе първата европейска нация, която законодателно въведе 4-дневна работна седмица през 2022 г. съгласно Споразумението за труда, наречено „перлата в короната“ на усилията за възстановяване след пандемията. Служителите все още трябва да работят по 40 часа седмично, но новата поликита им позволява да съберат тези 40 часа в четири дни. Въведена бе и клауза, която дава на работниците в компании с над 20 служители свободата да игнорират служебната комуникация след работно време (имейли и обаждания), с цел ефективно ограничаване на стреса.

През 2023-2024 г. по шестмесечна пилотна програма в Германия 41 фирми въведоха 4-дневна работна седмица с обещаващи резултати - след края на програмата 73% от компаниите ще продължат да работят с това намалено работно време. Известна със своята ефективна работна култура, Германия вече може да се похвали с една от най-кратките средни работни седмици в света - 34 часа.

Исландия е първият новатор, тествайки системата между 2015 г. и 2019 г. Работното време на служителите в компаниите от публичния сектор е намалено от 40 на 35-36 часа на седмица, без намаляване на заплатите. До 2022 г. над 51% от работната сила в страната е преминала към 4-дневна работна седмица.

Въпреки че Дания не е приела официално 4-дневна работна седмица, тя се откроява като една от страните с една от най-кратките законово въведени работни седмици в световен мащаб - средно само със 37 часа. Това е в съответствие с акцента на местната култура върху hygge, или създаването на усещане за уют и благополучие, което насърчава добър баланс между работата и личния живот. Датският закон за отпуските, в сила от септември 2020 г., предоставя на служителите до пет последователни седмици отпуска годишно.

Във Валенсия, Испания, пилотен проект от 2023 г. внесе нов момент в концепцията, тъй като местните празници бяха стратегически подредени, за да оформят четири последователни почивни понеделника, ефективно тествайки 4-дневна работна седмица за 360 000 работници. Правителството въведе и тригодишна пробна програма на стойност 50 млн. евро, за да насърчи компаниите да въведат тази практика.

Известна с добрия баланс между професионалния и личния живот, Холандия в момента може да се похвали с най-кратката средна работна седмица в света - 29 часа. На гражданите е разрешено по закон да изберат работа на непълно работно време, освен ако работодателите не представят „сериозна бизнес причина“ срещу това.

Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.