„Не ни засягат“: Българският бизнес не е притеснен от митата на Тръмп

Половината от работодателите в България са на мнение, че обявените от американския президент Доналд Тръмп по-високи вносни мита няма да засегнат бизнеса им.

Това показва анкета сред 620 членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), проведена в периода 7 – 11 април.

Около 30% казват, че мерките за 20% допълнителни мита може да имат отражение върху тях, докато приблизително 10 на сто смятат, че 25-те процента мита върху автомобили, авточасти, стомана и алуминий ще окажат влияние.

Косвено отражение

Както Economic.bg писа, очакваният ефект от налозите върху българската икономика ще е предимно косвен поради факта, че делът на САЩ в общия български износ през 2024 г. е около 2.5%, или 1.2 млрд. долара. Затова и 230 от предприятията в анкетата не очакват директно влияние, докато малко над 100 фирми с директен износ отвъд океана се подготвят за отражение.

Най-засегнати ще бъдат тези български предприятия, които изнасят за европейски партньори, чиято продукция е предназначена за Щатите. 150 от общо 620-те анкетирани предприятия отчитат, че обявените вносни мита от САЩ засягат бизнеса им, тъй като участват във верига на доставка, посредством износ за друга държава, която изнася за САЩ.

Най-често посочените държави, към които се изнася, са Нидерландия, Германия, Австрия, както и ЕС и европейско индустриално производство като цяло“, казват от АИКБ.

Тези държави изнасят за САЩ продукция на български бизнес, като текстилни продукти, автомобили, машини, мобилни и стационарни повдигателни машини и съоръжения, хидравлични крикове и дървообработващи машини, консерви, трикотажни облекла и аксесоари

По-малък е броят на респондентите, които отчитат, че обявените тарифи оскъпяват директния им износ на стоки за САЩ, като най-често посочваните стоки са хидравлични цилиндри, козметични продукти, машини, трикотажни облекла и аксесоари“, допълват от АИКБ.

Очаквани ефекти

Очакванията за ефектите са свързани със свиване на икономическата активност, риск от рецесия в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от депресия и значително ограничаване на инвестициите.

Като най-често отбелязвани косвени ефекти са посочени оскъпяването на стоките при отслабване на долара спрямо еврото, навлизане на азиатски стоки, машини и съоръжения масово на пазарите в Европа.

Това предполага силен натиск върху българските производители и поставя въпроса за адекватни мерки за подкрепа и насърчаване на конкурентоспособността на българската икономика“, добавят от АИКБ.

Иначе най-голяма част от анкетираните работодатели прогнозират спад в производството - над 50% считат, че намалението ще е до 5%, а веднага след тях са тези с очаквания за спад между 20-30%. Най-малка е групата с прогноза за спад в производството в диапазона 5-10%.

Някои обаче имат по-оптимистични възгледи, като например възможността за предлагане на по-евтини суровини на европейския и нашия пазар.

Това може да е предимство за някои производители. Конкретен пример е потенциалната достъпност на рибни суровини за наши предприятия, които работят предимно със световен внос", посочват от АИКБ.

Мерки за подкрепа

От анкетата на Асоциацията става ясно още, че работодателите отчитат категорична необходимост от предприемане на целенасочени
действия от страна на държавата по посока навременни мерки за подкрепа на българския бизнес.

Това включва намаляване на административната тежест и бюрокрацията, мерки за задържане на персонала, както и такива за намиране на нови пазари.

Намирането на нови пазари е разпознато от бизнеса като стъпка по посока на справяне с вносните тарифи, като конкретно посочени региони са Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия“, пишат от АИКБ.