АИКБ иска ясно законодателство при кризи като сегашната

За изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи за в бъдеще и за обществена равносметка на добрите и неудачните решения, които бяха взети по време на коронакризата настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Целта на тези действия, според работодателската организация, е да се минимизират неблагоприятните последици, на които бяхме свидетели в последните седмици, и да се разработят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда.

От АИКБ предлагат, без да се губи от поглед необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да бъдат съсредоточени умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което „без съмнение ще претърпи сериозна трансформация“.

Според АИКБ пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света, като бяха осигурени време и средства на здравната система, която не изглеждаше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост.

Въпреки това според асоциацията извънредното законодателство, което се приложи у нас, бе писано на крак и оспорвано поради това и до момента, ограничаването на правото на придвижване между областните центрове бе нарушение на Конституцията, а затварянето на паркове и планини бе незаконно, вредно за здравето и неуместно при работещ обществен транспорт и метро.

„Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано“, пише още в позицията на АИКБ.

Според нея кризата е откроила системни проблеми в сферата на здравеопазването - фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.

Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно. Такъв бе и е европейският принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса,  забави се с мерките,  допусна редица неефективности, смята още Асоциацията.