Атаката на популистите към ЕС не успя

Обичайните проевропейски партии удържаха на атаката от страна на популистите на изборите за Европейски парламент. Резултатите от изборите в страните членки възнаградиха проевропейски настроените либерали и зелените, пише Bloomberg.

След приключването на изборния ден стана ясно, че партиите, които агитират срещу чужденците, които искат да подчинят ЕС и които не харесват близките отношения между центристките групи, не са се представили толкова добре, колкото се опасяваха някои от утвърдените политици от статуквото.

Две изключения от проевропейската тенденция бяха Франция и Италия. Френският президент Еманюел Макрон позиционира тези избори като директен избор между тези които са „За“ ЕС и тези, които са против Блока. Сега неговата партията е на път да претърпи малко поражение от евроскептичната партия „Национален фронт“ на Марин Льо Пен. „Френският народ даде на Макрон урок за смирение“, коментира крайнодесният кандидат Джордън Бардела.

В Италия пък, според предварителните резултати, националистката партия „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини печели 34% от гласовете, което е значително повече от 17%, постигнати на миналогодишните парламентарни избори. Опозиционната лявоцентристка Демократическа партия пък изпревари Движение „Пет звезди“, основният коалиционен партньор на „Лига“.

След прекараната в броене на бюлетини нощ в Европа обаче изглежда, че основните дясно- и лявоцентристки следвоенни партийни съюзи с малко няма да успеят да получат мнозинството от мандатите в Европейския парламент. Това ще се случи за пръв път от началото на директните избори преди 40 години насам. Според най-актуалните предварителни резултати обаче двата големи алианса ще получат 44% от местата в ЕП в сравнение с 56% през 2014 г. Пробизнес настроените „Либерали“ и „Зелените“ изглеждат като големите победители със съответно 14% и 9% подкрепа в сравнение с 9% и 7% през 2014 г.

Смесицата от антисистемни, евроскептични и популистки партии са на път да спечелят 29% от мандатите в ЕП, което малко по-малко, отколкото в досегашния парламент. Различните възгледи по някои от ключовите въпроси за Европа показаха на избирателите, че досега тези партии не са успявали да работят заедно.

Като цяло резултатите от евроизборите са сигнал, че Брюксел вероятно ще продължи с пълна сила настоящите си политики: да се дистанцира от протекционизма на американския президент Доналд Тръмп, да работи за постепенната все по-голяма интеграция на Еврозоната, да се търси начин да се сподели отговорността за имигрантите от страни извън ЕС и да не се позволява на Великобритания да променя условията на споразумението за Brexit. Резултатите също така ще окажат влияние и върху надпреварата за топ постовете в ЕС, включително председател на Европейската комисия и гуверньор на Европейската централна банка.

В Германия, макар че Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел е безспорният победител с 29% от гласовете, това е по-малко от събраните през 2014 г. 35%. Подкрепата към Германската социалдемократическа партия (ГСДП), младшият коалиционен партньор на Меркел, се понижи от 27% на 16%, докато „Зелените“ станаха втори с 21% подкрепа. Националистическата „Алтернатива за Германия“ получава 11% от гласовете, което е по-малко от прогнозите на социолозите, но повече от 7% през 2014 г.