Българите се страхуват да задлъжняват задълго

Какви са основните опасения на потребителите, когато пристъпват към тегленето на ипотечен кредит? Задълбоченият анализ на поведението и страховете на домакинствата у нас, направен от експертите на Кредит Център, формулира Топ 4 на страховете така: (1) страх от задлъжнялост за дълъг период от време (2) страх от загуба на доходи (3) рязко покачване на лихвите (4) рязък спад в цената на закупения имот.

 „Месец септември е подходящ за проучване на възможностите за покупка на имот и организиране на първи огледи. Голям процент от клиентите през есента се консултират с цел до края на годината да реализират сделка. И ако преди години основните опасения, които споделяха, се отнасяха до скритите в малкия шрифт условия на банките, то днес се открояват по-скоро субективните страхове”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, съвестните и отговорни клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит“, допълва Тошев.

Анализът еднозначно показва, че страховете се дължат основно на липсата на традиции в ползването на ипотечни кредити у нас. Практиката от послендите 10 години е спорна, тъй като кризата сложи своя отпечатък върху пазара и превъзмогването на последиците ще отнеме време. Тази предлазливост има своите положителни страни - хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап.

Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от клиентите търсят гаранция в случай на безработица. “Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят”, коментира Тошев. “Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката” Вариант за защита остават и застраховките срещу безработица, които се предлагат на пазара през последните години.

Рязката промяна в лихвените нива плаши почти половината от потребителите. Основните и опасения са свързани с исторически ниските нива на индексите “софибор” и “юрибор” в момента и очакванията те да започнат да се покачват. 

“Важно е потребителите да знаят две основи правила - всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ - покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев. 

Най-малък /под 20%/ е делът на клиентите, които споделят опасения за спад в стойността на имота. Според Тошев кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за знаичтелен спад наистина са неоснователни. Промените в Закона за потребителкия кредит относно появата на кредити с ограничена отговорност дават решение за точно този дял от потребителите.

Средният размер на кредитите за страната през септември отново демонстрира ръст и е 35 352 евро. Съотношението между еврото и лева пак е в полза на родната валута, която заема дял от 88% от всички при 85% за последния летен месец август.

Средният размер в София през първия есенен месец достига близо 40 000 евро, което е покачване спрямо предходния август. Тенденцията при останалите големи градове е по-умерена и не демонстрира съществени промени. Еврото остава най-популярно в столицата – 33% от кредитите са в тази валута, докато в в другите 3 големи града над 90% от заемите са изтеглени в български пари.

Покачва се възрастовата граница на най-активните кредитополучатели. Близо половината от тях през септември са на възраст между 36 и 45 години, а тези над 45-годишна възраст заемат дял от над 15% от всички. Най-младите са общо 3.8% от потребителите на ипотеки през изминалия месец, посочват още от Кредит Център.

За пореден месец кредитите между 10 000 и 30 000 евро остават най-желаните сред потребителите. През септември те вече са над 55% от всички. Около ¼ от ипотеките са на стойност между 30 000 и 50 000 евро, а най-скъпите – тези над 90 000 евро, заемат дял от 4.2%. Най-ниските по размер заеми – до 10 000 евро, са 3.4% от всички през септември.

Само 0.4% от всички кредити са изтеглени за лично ползване. Останалите са използвани за придобиването на жилище.

Най-предпочитаният срок остава този между 16 и 25 години – над 45% са избрали този период за погасяване на задълженията си. Вторият по популярност е този между 21 и 25 години, като най-дългият – над 30 години, е изборът на едва 1.4% от потребителите. До 10 години ипотеката си ще изплащат 2.7% от потребителите на ипотечни кредити през септември.

Финансиране на 60% до 70% от стойността на имота продължава да ползва най-голям дял от кредитополучателите – 26%. С 1% расте делът на най-сериозното външно финансиране и през септември този дял е 3%. Кредит, покриващ най-малко от стойността – до 40%, е бил изборът на 6% от потребителите на кредити.