Българските създатели на нови браншове

През последните години стартъп екосистемата в България се развива с бързи темпове, появяват се нови иновативни компании във всевъзможни браншове. Някои от тях не успяват да се наложат, но други от малки стартиращи фирми се превърнаха в международни играчи с пазарна оценка в размер на милиони долари и с клиенти в Европа, САЩ и Азия.

В сп. Икономика многократно сме писали за добрите примери сред тях. В следващите редове обаче ще обърнем внимание на една по-особена група предприемачи – такива, които са създали от нулата не просто собствените си фирми, а са стимулирали развитието на цели нови икономически сектори. Общото между тях е, че са били първи в област, в която никой друг не е виждал потенциал преди това и в някои случаи в новосъздадения бранш след тях са се появили десетки други играчи.

Светлин Наков и обученията по програмиране

Днес в България има няколко десетки малки и големи академии за програмисти. Когато през 2005 г. Светлин Наков създава своята Национална академия за разработка на софтуер (НАРС) обаче това явление е напълно непознато в този му вид. Преди това в България се подготвят програмисти предимно в университетите или по метода на самообучението. Академията на Наков обаче прокарва модела, при който това се случва в тясна връзка с компаниите от софтуерния бранш, които често заплащат за процеса на обучение, а на самите обучаващи това понякога не им струва нищо.

Причината е ясна – софтуерната индустрия в България изпитва нарастваща нужда от квалифицирани кадри и тази тенденция ще се задълбочава в бъдеще. Повечето дружества от сектора са готови във всеки момент да разкрият ново работно място за програмист, ако се появи подходящ такъв, а според едно проучване на Българската асоциация на софтуерните компании от преди няколко години, нейните членове биха увеличили бизнеса си с 1/3, ако имаха достатъчно разработчици. Клиентите са налице, липсват квалифицираните кадри, които да осъществят всички поръчки. Затова не е изненада, че софтуерните фирми са готови да подкрепят всякакви инициативи в тази област.

След НАРС, през 2010 г. Светлин Наков е служител в Академията на Телерик за софтуерни инженери. Днес тя е обучила стотици български младежи, пожелали да се преквалифицират в тази област. Следващият етап в неговата дейност е стартирането на Софтуерния университет (СофтУни) в края на 2013 г., с който той затваря цикъла на обучение, включвайки възможности за пълноценна диплома.

Наков е носител на наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България и множество други призове в различни области, автор е на 15 книги в областта на обучението по програмиране и е лектор на стотици събития. Неговите успешни проекти повлияват създаването на цял нов сектор с множество обучителни центрове, организации и академии, които днес подготвят кадри за ИТ индустрията.

Александър Грозданов и ескейп стаите

Когато през лятото на 2014 г. Александър отваря със свои съмишленици първата ескейп стая (escape room) в България Dextrophobia, почти никой у нас не е чувал какво е това. Той научава за странните стаи на загадките, докато лети за Будапеща – от едно самолетно списание с информация за унгарската столица.

Ако все още не сте се запознали с тях, ескейп стаите представляват локации, в които клиентът бива затворен за определено време (например 1 час) и трябва сам да открие пътя навън. Това включва решаване на различни загадки и пъзели, използване на иновации и съобразителност. Някои ескейп стаи имат и добре развита история, което ги превръща в пълноценни художествени произведения от нов тип.

След като Александър Грозданов създава първата стая у нас, в страната бързо изникват други такива проекти и днес броят им надхвърля сто. Повечето от тях са в София (над 70), но не липсват и проекти в Пловдив, Варна, Бургас и други градове. Около тях се обособява и все по-голяма общност от фенове, готови да преминат през всяка нова стая, която отвори врати в България. Вече се организират и турнири, както и нови развлекателни формати като градските куестове или картите Cards2Go отново на Dextrophobia.

Бързото разширяване на сектора се дължи в голяма степен на един феномен, характерен за него – при ескейп стаите наличието на конкуренти не отнема от бизнеса на останалите играчи, а по-скоро им води нови клиенти. Това е така, защото след като играчите са преминали през една стая, е малко вероятно те да отидат отново в нея, а най-често търсят нови.

Райчо Райчев – космическият предприемач

Може и да не знаете, но днес в България се произвеждат космически спътници, а един от тях при това вече лети успешно в околоземна орбита. Става въпрос за CubeSat апарата EnduroSat One на българската компания EnduroSat, който беше изведен в орбита през миналата година. Зад успеха на проекта стои Райчо Райчев – основател на фирмата и страстен привърженик на изследването на космоса.

Райчев е по-познат със създадената от него образователна програма „Космически предизвикателства“, чието десето издание ще се проведе тази есен. Това е не само единствената българска инициатива за космическо обучение в България, а и най-голямата такава в цяла Европа. През годините в рамките на „Космически предизвикателства“ български кадети имаха възможност да слушат на живо ръководители от Европейската космическа агенция (ESA), Американската космическа агенция (NASA), както и някои от най-големите компании от индустрията.

Убеден в потенциала на космическите изследвания във време, когато секторът се либерализира, Райчо Райчев създава редица инициативи, чрез които да включи България на глобалната карта на този бранш. Сред тях е също и най-голямата европейска онлайн платформа за обучение https://spaceport.academy/ , която предоставя безплатно обучение на български и на английски език. Райчев е съосновател на Сдружение „Циолковски“ и е първият българин, участвал в програмата Singularity University, както и представител на страната ни в Космическия Консултативен Съвет към ООН.