Банките в България са пълни с пари и това държи лихвите ниски

Растежът на кредита за неправителствения сектор през 2022 г. се запази висок в условията на силно отрицателни нива на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система. Това се посочва в тематично изследване към първия за годината икономически преглед на Българската народна банка (БНБ).

Търсенето на кредити от предприятията е било предимно с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите за доставки и повишена несигурност в икономическата среда. Отчетеният спад на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на 2022 г., е допринесло за известно понижаване на растежа на фирмените кредити през последните месеци на годината.

По-високият растеж на заплатите спрямо инфлацията и отрицателните реални лихвени проценти са стимулирали търсенето на потребителски и жилищни кредити, като растежът на ипотечните земи остава на високи нива през цялата 2022 г., а при потребителските растежът се забави слабо в края на годината. За високия растеж на жилищните кредити (17.9% към декември 2022 г. при 16.5% в края на 2021 г.) освен лихвените проценти, влияние оказват и запазващите се предпочитания на домакинствата за покупка на недвижими имоти като алтернативна форма на спестявания или инвестиция, както и силното нарастване на номиналните доходи от труд.

В началото на 2023 г. растежът на кредита за нефинансовите предприятия (НФП) е продължил постепенно да се забавя, но се запазва сравнително висок, като възлиза на 7.9% на годишна база към края на март (10.4% през декември 2022 г.). При растежа на кредита за домакинствата не е отчетено забавяне и на годишна база той възлиза съответно на 12.1% при потребителските кредити (12.3% през декември 2022 г.) и на 17.8% при жилищните кредити.

В условията на запазваща се силна кредитна активност и бързо нарастване на кредитните обеми, особено в сегмента на жилищното кредитиране, БНБ предприе поредица от повишения на антицкличния капиталов буфер – от 0.5% на 1%, считано от 1 октомври 2022 г., до 1.5%, считано от 1 януари 2023 г., и до 2%, считано от 1 октомври 2023 г. Макар основната цел на взетите от БНБ решения за увеличаване на нивото на антицикличния капиталов буфер да е засилването на устойчивостта на банковата система, като потенциален косвен ефект от по-високите нива на буфера може да се очаква ограничаване на кредитирането и понижаване на растежа на кредита.

Запазването на високи темпове на нарастване на кредита, особено в сектора на домакинствата, показва, че повишаването на нивото на антицикличния капиталов буфер не оказва съществено влияние за отслабване на кредитната активност. Това може да бъде обяснено с високите нива на капиталовите показатели на банковата система, които значително превишават регулаторните минимални изисквания, както и със свръхликвидността в банковата система и високата склонност на банките да поемат кредитен риск.

Политиката на ЕЦБ се пренася бавно в България

В условията на функциониращия в страната паричен съвет (Валутен борд) БНБ не извършва операции на открития пазар и не определя основен лихвен процент на паричната политика (policy rate). Съответно централната банка не оказва пряко влияние върху лихвените проценти в страната, а монетарните условия в еврозоната се пренасят върху паричните условия в България в зависимост от нивото на ликвидност в банковата система, оценката за рисковата премия на кредитополучателите и на страната като цяло, както и от склонността на банките да поемат риск. Паричната политика на ЕЦБ чрез промените в лихвените проценти в еврозоната оказва влияние върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар и върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в България, които от своя страна влияят върху потребителското търсене, спестяванията на домакинствата и икономическата активност, а оттам и върху инфлацията в страната.

Предприетото от ЕЦБ повишение на основните лихвени проценти в еврозоната от втората половина на 2022 г. бе пренесено много бързо върху лихвените проценти по сключените сделки на междубанковия паричен пазар в България. Отрицателният спред между лихвения процент по свръхрезервите на банките в БНБ (0%) и лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, формиран от средата на септември 2022 г., създаде стимул за банките – дъщерни дружества на банки от еврозоната, да намалят част от своите свръхрезерви, което беше предпоставка за по-активна търговия на междубанковия паричен пазар. От края на третото тримесечие на 2022 г. се наблюдаваше значително увеличение на търгуваните обеми на междубанковия паричен пазар, което се засили допълнително през първото тримесечие на 2023 г. Към март 2023 г. индексът ЛЕОНИА Плюс възлезе на 2.47%, като се повиши с 311 базисни точки спрямо юни 2022 г., а спредът между индекса ЛЕОНИА Плюс и €STR възлезе на -0.10 процентни пункта.

В условията на запазващ се съществен приток на привлечени средства, значителна ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор, степента и скоростта на пренасяне на повишенията на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в страната към началото на 2023 г. остана силно ограничена, особено по отношение на сектора на домакинствата. При отчетено повишение на 3-месечния ЮРИБОР с 311 базисни точки към март 2023 г. спрямо юни 2022 г. лихвеният процент по нови срочни депозити на домакинствата отбеляза покачване само с 43 базисни точки, а лихвеният процент по новодоговорени срочни депозити на НФП се повиши със 190 базисни точки. За същия период лихвеният процент по новоотпуснатите жилищни кредити нарасна с 16 базисни точки, лихвеният процент по новите потребителски кредити се повиши с 66 базисни точки, а лихвеният процент по новите кредити за НФП показа увеличение със 168 базисни точки.

В реално изражение, при отчитане на годишната инфлация при потребителските цени, лихвените проценти по депозитите и кредитите останаха силно отрицателни и продължиха да подкрепят търсенето на кредити от домакинствата и растежа на частното потребление. Същевременно силното потребителско търсене остава един от основните фактори за запазващата се висока инфлация в страната.

Сравнението на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България с тези в другите държави от ЕС показва, че към края на първото тримесечие на 2023 г. лихвените проценти в България са на едни от най-ниските нива в ЕС конкретно при лихвените проценти по депозитите както в сектора на домакинствата, така и в този на НФП среднопретегленият лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро и в национална валута в България е най-нисък сред страните извън еврозоната и вторият най-нисък в ЕС след този в Кипър. По отношение на лихвените проценти по кредитите единствените държави в ЕС с по-нисък среднопретеглен лихвен процент по жилищните кредити са Малта и Франция. При лихвените проценти по кредитите за НФП България се нарежда на трето място по най-ниски лихви сред страните извън еврозоната и на осмо място в ЕС. Единствено при потребителските кредити лихвените проценти в България са близо до средните равнища за страните – членки на ЕС.

Огромно количество депозити

Основните фактори, които определят слабото и бавно пренасяне на затягането на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България, са значителната ликвидност в банковата система и силната конкуренция в банковия сектор за пазарен дял в сегмента на потребителските и жилищните кредити. За значителната ликвидност в банковата система допринася запазващият се силен растеж на депозитите на неправителствения сектор през последните години.

През 2022 г. при депозитите на неправителствения сектор бе отчетена тенденция към ускоряване на годишния растеж, която се определяше от депозитите на нефинансовите предприятия. Към март 2023 г. депозитите на неправителствения сектор се увеличиха с 13.8 млрд. лв. на годишна база, а размерът им достигна 118.9 млрд. лв. (71.9% от БВП).

Същевременно вземанията от неправителствения сектор възлязоха на 84.5 млрд. лв. (51.1% от БВП), вземанията от правителствения сектор – на 12.8 млрд. лв., а резервите на банките в БНБ съставляваха 27.6 млрд. лв., от които 1.9 млрд. лв. бяха под формата на касови наличности и 25.7 млрд. лв. под формата на депозити (задължителни минимални резерви, свръхрезерви и наличности по сметки в ТАРГЕТ2). Данните за чуждестранните активи на банките, които към края на март 2023 г. са 28.1 млрд. лв. и са формирани главно от ликвидни средства (около 57% от всички чуждестранни активи, или 15.9 млрд. лв.), са показателни за високия размер на ликвидните ресурси в банковата система, инвестирани извън страната (графика 15). Общата ликвидност в банковата система може да се разглежда като сума от ликвидните чуждестранни активи на банките, частта от банковите резерви, която превишава ЗМР (2.6 млрд. лв. среднодневно през
март 2023 г.), и касовите наличности на банките. Текущите данни показват наличието в банковата система на свръхликвидност, която е един от основните фактори, възпрепятстващи трансмисията от промените в паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната.