Положителните нагласи на българите към еврото нарастват

Положителните нагласи на българите към присъединяването на страната към еврозоната нарастват, показва проучване на агенция „Алфа рисърч“, представено на брифинг в сряда от заместник-министъра на финансите Методи Методиев и социолога от агенцията Боряна Димитрова.

Проучването е част от серия допитвания до граждани и бизнес, които целят да проследят какви са обществените нагласи, каква е информираността за процеса по въвеждане на еврото и кои са основните притеснения на обществото около него.

Представеното днес проучване е проведено в периода 8 – 22 юли, т.е. непосредствено след като България получи окончателна подкрепа за превръщането си в 21-я член на еврозоната, считано от 1 януари 2026 г.

Подкрепата си пробива път

Резултатите показват, че делът на хората с положителни нагласи към въвеждането на еврото е вече 49.2%, докато в предишното изследване той бе около 45%. Гражданите с негативни нагласи пък са 45.8%, докато в предходното издание техният дял бе 49%.

До голяма степен има паритет в общественото мнение, но позицията „подкрепа“ постепенно си пробива път“, коментира Димитрова.

Тя обясни, че ръстът от над 3 процентни пункта в одобрението до голяма степен се дължи на „реалната покана за членство и оценката за несъмнен успех на страната в този процес“.

При бизнеса пък положителните нагласи остават „високо устойчиви“ – с 69% подкрепа и 30% против.

Напомняме, че преди няколко месеца управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев прогнозира, че подкрепата на българите към еврото ще е много по-висока след една година, когато се очаква България вече да е в еврозоната. Тогава той се позова на опита на други страни членки, в които също е имало скептицизъм.

Спекулата – притеснение №1

Ако има някъде притеснения и то сериозно, те са за краткосрочните ефекти от еврото“, предупреди социологът.

Повечето хора (47%) са на мнение, че краткосрочните ефекти от еврото ще са негативни, докато по-малък дял (39%) виждат възможни положителни резултати. При нагласите на бизнеса позитивните оценки доминират, но все пак са сдържани.

Ключови за обществените нагласи ще са както предстоящите месеци, така и първите 5-6 месеца след въвеждането на еврото, защото там ще бъдат съсредоточени ефектите краткосрочните влияние на домакинствата и бизнеса“, смята Димитрова.

Като позитиви от въвеждането на еврото българите изреждат:

• Удобство при пътуване зад граница;
• Улесняване на търговията;
• Увеличаване на стабилността и сигурността на България, и други.

Експертът коментира, че докато страховете за по-ниски заплати и пенсии отпреди няколко месеца намаляват, то вече има свръхсъсредоточаване върху едно опасение

Негативите се съсредоточават в една точка – това са високите цени“, обясни Димитрова.

---

Прочетете още

• „Важен знак“: Положителните нагласи към еврото в България растат
• МФ прикани търговците да започнат да се зареждат с евро
• Преди еврото: Банките премахват таксите за внасяне на средства по сметките

---

Щастливо изключение

Интересен резултат е оценката на бизнеса за готовността на държавните институции да се справят с приемането на еврото.

Българска народна банка се радва на най-голямо доверие от 91%, следвана от търговските баки с 88% позитивни оценки. Трети са финансовото министерство и НАП с преобладаващи позитивни оценки, докато тези за общините се различават.

Единствените две институции с преобладаващи негативни оценки са Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Информационна наситеност

Оказва се, че делът на информираните сега е по-висок от този на неинфомираните.

За пръв път наблюдаваме обръщане, това е позитивна тенденция, която наблюдаваме“, каза Димитрова.

Тя обаче изтъкна, че има какво да се прави на следващ етап, защото да, информационната кампания е стигнала до широката средна общественост – т.е. хората от градовете и с образование, - но има какво да се желае по отношение на малките населени места.

Предизвикателството е да се стигне до групите, които слабо се информират и не търсят активно информация – това са възрастни хора в малките населени места, пенсионери, хора с ниско образование, включително част от гимназистите, защото младите хора не се занимават с политика“, поясни тя.