„Безпрецедентен срив“ на тока от въглища в ЕС: ВЕИ превземат мрежата

Производството на електроенергия от въглища и газ в ЕС през 2023 г. отчете рекордно ниски стойности и доведе до най-големия спад на CO2 емисиите в енергийния сектор от поне 1990 г. насам. Това показва доклад на енергийния мозъчен тръст Ember, който анализира данните, наричайки ги „безпрецедентен срив в производството на електроенергия от въглища и газ“. Възобновяемата енергия най-накрая започва да превзема електрическата мрежа.

Енергийният сектор на ЕС е в средата на монументална промяна“, казва Сара Браун, програмен директор на Ember за Европа.

Промяна в електроенергийния микс

ЕС ускори прехода си от изкопаемите горива през 2023 г. с рекорден спад на въглищата, газа и емисиите. Делът на енергията от изкопаеми горива е спаднал с рекордните 19 пр. пункта до най-ниското си ниво в историята и вече е под 1/3 от общото производство на електроенергия в ЕС.

Възобновяемите енергийни източници, от друга страна, се повишиха до рекордните 44%, надхвърляйки 40% за първи път. Вятърът и слънчевата енергия продължават да бъдат двигателите на ВЕИ растежа, произвеждайки рекордните 27% от електроенергията в ЕС през 2023 г. и постигайки най-големите годишни увеличения на капацитета. Освен това вятърното производство достигна  крайъгълен камък, надминавайки газа за първи път.

Рекорден спад на въглищата

Производството на ток от въглища е спаднало с 26% (загубени са 116 TWh) до най-ниското си ниво в историята (333 TWh), което представлява само 12% от електроенергийния микс на ЕС през 2023 г. Затварянето на въглищни централи се забави по време на енергийната криза, но структурният упадък на въглищата продължава, тъй като една пета от въглищното производство в ЕС ще бъде спряно през 2024 и 2025 г.

Сривът при въглищата не доведе до покачване на производството от газ, което дори спада с 15% (-82 TWh) до 452 TWh, което е най-голямото годишно намаление поне от 1990 г. Това беше четвъртата поредна година на спад в производството на газ, като горивото представлява 17% от общото производство на електроенергия в ЕС през 2023 г.

Рекорден ръст на ВЕИ

За първи път повече от една четвърт от електричеството в ЕС (27%) беше осигурено от вятър и слънчева енергия през 2023 г. спрямо 23% през 2022 г. Слънчевата енергия продължи силния си растеж с 56 GW допълнителен капацитет през 2023 г., в сравнение с 41 GW през 2022 г. (+37%). Вятърната енергия отбеляза рекорден годишен ръст на производството през 2023 г. от 55 TWh (+13%). Така за първи път електричеството, генерирано от вятър надмина това от газ. Електричеството, произведено от вятър, е 475 TWh, еквивалентно на общото търсене на електроенергия във Франция.

ЕС е твърдо по пътя си към преход от система, базирана на изкопаеми горива, към система, в която вятърът и слънцето са гръбнакът. През 2023 г. при 24% от часовете по-малко от една четвърт от електричеството идва от изкопаеми горива, което е голямо увеличение от само 4% от часовете през 2022 г. Тъй като тази промяна става още по-очевидна, нараства и важността на факторите за чиста енергия система. Наред с растежа на вятъра и слънчевата енергия, мрежите, съхранението и реакцията от страна на търсенето ще определят енергийната система на бъдещето.

Къде е България?

Добрата новина в доклада е, че България е сред единадесетте държави от ЕС, които поставят рекорди за най-големия си годишен процентен спад в енергийния сектор на CO2 емисии. От тях страната ни регистрира най-голям спад през 2023 г. с 44%, основно тъй като изнася по-малко енергия от въглища.

Въпреки това България остава сред най-зависимите от въглища държави в ЕС до момента. Страните, в които делът на производство на електроенергия от въглища е над средното за ЕС (12%) са Полша (615), Чехия (40%), България (29%), Германия (26%), Словения (21%) и Румъния (14%).

Историята на въглищата в ЕС е история за упадък, допълва Emeber. Тя продължава да бъде подкопавана от нов вятър и слънце.

С изключение на Полша и България, всички страни от ЕС са обещали да се откажат от производството на въглища най-късно до 2033 г. Официалната дата за напускане на Германия все още е 2038 г., но нейното правителство даде знак за намерението си да изтегли това, тъй като само няколко електроцентрали на лигнитни въглища са планирани да останат отворени след 2030 г. Като такава ролята на въглищата в електроенергийната система на ЕС ще продължи да намалява.

Производството на въглища спадна в цяла Европа през 2023 г. Най-големите падания Германия (-48 TWh) и Полша (-22 TWh), с България (-10 TWh) и Италия (-8,7 TWh) също се показва значителни намаления. Както вече стана ясно производството на електроенергия от въглища в страната ни намалява заради спада в износа.

Търсенето на ток ще расте

Един често невъзпят герой в тази история е енергийната ефективност. Търсенето на електроенергия всъщност спадна с 3.4% през 2023 г., отчасти благодарение на повишаването на ефективността. Тази траектория едва ли ще продължи.

С повишената електрификация този темп на спад на търсенето не се очаква да се повтори през следващите години. Продължавайки напред, електрифицирането на автомобили и домове се очаква отново да тласне търсенето нагоре. Това само прави още по-важно да се даде приоритет на енергийната ефективност и изграждането на слънчеви и вятърни паркове.