Бисер Петков иска да подаде оставка, но премиерът не му давал

„Вие разбирате, че една оставка, за да бъде приета, трябва да бъде приета от Народното събрание, а за да отиде в НС, трябва да бъде внесена от министър-председателя“

Бисер Петков иска да подаде оставка, но премиерът не му давал
Оказа се, че е трудно да се оттеглиш от министерския пост, дори когато го искаш. Това каза социалният министър Бисер Петков пред Дарик радио. Той посочи, че в пряк текст от премиера не му е искана оставката, но той е преценил, че е в невъзможност да овладее протеста на родителите на деца с увреждания и това била причината да подаде оставка.

Той сподели, че във вторник сутринта премиерът му се обадил и казал, че не приема оставката и Бисер Петков трябва да остане на работа и да се решат проблемите. „Аз имах своето възражение, но вие разбирате, че една оставка, за да бъде приета, трябва да бъде приета от Народното събрание, а за да отиде в НС, трябва да бъде внесена от министър-председателя“, каза Петков и допълни, че той е депозирал оставката си при премиера писмено и по думите му тя остава „актуална“.

„Подадох оставка в понеделник след разговор с премиера, на който присъстваше и финансовият министър, по разрастващия се протест на майки на деца с увреждания. Премиерът поиска обяснение, защо след като за тази година средствата за политиката по интеграция на хората с увреждания в бюджета на министерството са нараснали с 80 млн. лв., има такъв протест и поиска от мен действия, с които да се реши проблемът. Споделих, че затова е необходим и допълнителен ресурс. Коментирахме, че за 2018 г. бюджетът на министерството за тази политика е 268 млн. лв., а точният ми израз беше, че вероятно трябва да се удвои“, обясни Петков.

Според министъра протестът на родителите на деца с увреждания е срещу цялата система. По думите му те искат коренна промяна на системата, започвайки от медицинската оценка, преминавайки през правата, които се дават, органите, които правят оценка на потребностите, но концентрират своето искане в приемане на закон за личната помощ.

„Увеличението на бюджета, което споменах, основна част - 68 млн. лв., е за финансиране на асистентски услуги, които до миналата година се финансираха чрез проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, обясни Петков. С други думи, реално увеличение на парите в голяма степен няма, а и в началото на годината имаше много оплаквания за орязани часове на лични асистенти след преминаването на услугата към бюджета.

„За да бъде осигурен човек до всеки нуждаещ се и да се финансира тази услуга според индивидуалните потребности на всеки един, се изисква сериозен финансов ресурс“, каза Петков. Той посочи, че максималният брой потенциални ползватели на асистентската услуга са около 80 000 човека. Броят се свързва с този на пенсионерите над 16 години, получаващи добавка за чужда помощ по данни на НОИ към края на март. Част от тези хора - около 2700 души, са в домове.

„Асистентската услуга е почасова и се осъществява в домашна среда. Спорен момент идва именно тук, ако се разпише всички потенциални ползватели да имат тази услуга, то нуждата на всеки би трябвало да се установи чрез оценка. Понастоящем усреднената стойност за продължителността на услугата сред тези, които я ползват, е четири часа на ден“, каза министърът.

Петков обясни, че подопечното му ведомство е започнало реформа в сферата в началото на тази година в две направления, едното от които е подготовка на закон за социалните услуги. Идеята е и пълнолетните хора с най-тежки увреждания да получават сериозна помощ, а не 930-те лв. да се спират след навършване на 18 г., както е сега. Предвидено е откриването на още 100 социални услуги, насочени към хора с увреждания и възрастни хора. Това е един от инструментите за подкрепа и интеграция на тези хора.
Коментари: 0