Битката за „Дондуков“ 2: Ляво, дясно и щипка лицемерие
Снимка: БТА/Колаж
4571
~ 3 мин. четене
Автор: Иглика Горанова 
Има една добра и една лоша новина за битката за „Дондуков“ 2, която официално започна, след като кандидатите, подкрепени от най-големите политически партии, се заявиха на обществената сцена. Добрата е, че са издигнати авторитетни личности – и левите, и десните този път имат за кого да гласуват. Новите претенденти за президентската къща оглавяват надпартийни структури – Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Върховния касационен съд – и безспорно имат добри кариери.
Лошата новина е, че партиите, които застават зад кандидатите за президентството, се държат някак колебливо и лицемерно, което сигурно преследва някаква цел, но обърква избирателите. БСП например дълго време ту подкрепяше Румен Радев, ту не го подкрепяше и даже подмяташе, че си има и други кандидати, което ѝ костваше отлив на гласове. Независимо че „Позитано“ 20 изпрати свои представители в Инициативния комитет на Радев, изявленията на част от ръководството продължават да изглеждат объркващи. И ако не се разсее тази мъгла, това ще даде отражение на резултата на социалистите, защото изборите този ноември са 2 в 1. Едва в последните дни БСП вече застана в подкрепа на Румен Радев. Подобна позиция вероятно е продиктувана от идеята, че е необходима по-широка подкрепа за преизбирането на действащия президент.
При ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков въпросът с лицемерната подкрепа не е по-различен. Ясно е, че ГЕРБ стои зад кандидатурата му и това се вижда с просто око от списъка на Инициативния му комитет. Там са знакови партийни лица. Самата партия обаче още не казва ясно, че това е нейният кандидат, независимо че проф. Герджиков сам заяви, че знае, че ГЕРБ ще го подкрепи. Нещо повече. Хора от Инициативния му комитет се появяват по медиите да твърдят, че той не е кандидатура на ГЕРБ, което не е объркващо, а нелепо. Ролята на обединител, която проф. Герджиков заяви, че ще играе, е антипод на ролята на „разединител“, която беше вменена на Радев от ГЕРБ заради вдигнатия му юмрук и призива „Мутри, вън!“, превърнал го в лице на протестите. Освен това ДПС ясно заяви, че ще подкрепи на балотажа проф. Герджиков по същите причини, по които и ГЕРБ го подкрепя.
Предварителните прогнози на социолози и политолози са, че ГЕРБ може и да получи известна реабилитация и да се вдигне нагоре именно с тази кандидатура. Подкрепата от страна на ДПС обаче показва, че ГЕРБ е управлявал в неофициална коалиция с ДПС. Всъщност неизлъчването на кандидат от най-голямата политическа партия е ясен знак за желание да спре низходящата спирала на електоралната й тежест.
В тази конфигурация не е много ясно лицемерието в градската десница, която застана на страната на Радев по време на протестите, въпреки че не го припознава за свой. Нейният кандидат Лозан Панов, който сега е председател на ВКС, започна предизборната си кампания, като заяви, че не вярва в конституционния катарзис на Радев, защото той е продиктуван от личен интерес.
„Този катарзис се получи, когато г-н Гешев влезе в президентството“ обяви Панов, който пропусна факта, че също изживя катарзис. Не друг, а десните медии разкриха, че неговата кандидатура е договорена задкулисно, което не му попречи после да защитава идеята за съдебна реформа и да бъде припознат като лице на тези промени, което в личен план му нанесе щети, защото Панов беше обект на проверки.
Ясно е, че по време на кампания се говори всичко, за да се уязви опонента, а после се мисли как да се хвърлят мостове. Ясно е, че се разчита на късата памет на избирателите. Но когато партиите са принудили електоратите си да ходят три пъти на избори в рамките на една година, защото не са могли да се разберат помежду си, трябва да се държат по-умерено в лицемерието, ако искат да постигнат приемлив резултат.
