Бизнес и синдикати искат от правителството реформи в 4 основни направления
До края на януари синдикатите си поставят за цел да се подпише споразумение с 40 конкретни мерки и програми
Работодателите и синдикатите предлагат на правителството да се подпише национално тристранно споразумение за реформи в 4 основни направления: бизнес среда и икономика,енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси. Това каза пред журналисти в Министерския съвет председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев, предаде „Фокус“.
По думите му амбициозната цел, която стои пред тях, е до края на януари да има съгласувано и подписано такова споразумение, което визира над 40 мерки и програми. По време на срещата, която се проведе в тристранен формат: председателите на работодателските организации и на синдикатите с премиера Бойко Борисов, е дискутирана Европейската Зелена сделка, която беше обявена на 11 декември. Тя определя климатичните цели до 2050 г., за да може Европа да се превърне в първия континент, постигнал въглероден неутралитет.
„Важните теми, които днес дискутирахме, бяха зелената сделка, която беше оповестена от Брюксел и съответно измеренията за България - необходимостта България да се включи в програмата „Въглищни региони в преход“. Механизмът за капацитети, който механизъм да бъде изработен, нотифициран и в него да участват централите от Маришкия басейн, включително и тези с дългосрочни договори“, посочи Велев.
По въпроса за електроенергията председателят на АИКБ обясни, че вероятно ще има увеличение на тока за бита, но то няма да е значително.
„Минимално изменение на цената, по-вероятно в посока нагоре може да има, но не заради либерализацията, а заради скъпите емисии СО2, които трябва да се плащат. Но при свързване на българската енергийна система през Румъния, Унгария, с европейската, което се очаква да се случи следващата година, е възможно даже да има и движение на цената и в обратна посока, но не очакваме при 30 % либерализация, процентите да бъдат повече от 2-3 в двете посоки“, каза Велев.
По думите му, за да се нотифицира механизмът за търг за капацитети, необходимо условие е да има план за либерализация на пазара за бита. Това е необходимо условие, което се поставя от Брюксел. „За нас необходимо условие е и прекратяване на договорите с ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 в Маришкия басейн, за да може те да участват в тези търгове за капацитети, съответно за да бъде плавен този преход. За да се минимизира риска от поскъпване на цената, се предлага това да не става за една година, а поетапно – от 3 до 5 години, такъв е европейският опит. Това са няколко мерки, които трябва да бъдат извършени: механизъм за търг за капацитети, прекратяване на договорите и либерализация на пазара“, обясни Васил Велев.
Друг въпрос, който е бил поставен по врме на срещата, е недостигът на човешки ресурси за бизнеса и нуждата от програма за интегриране на гражданите с български произход в трети страни.„Също така и облекчаване на трудовата имиграция по примера на Германия“, добави Велев.
Въпросът за болничните е сред темите, за които не са дадени конкретни решения и предложения, по време на днешното заседание. По думите на Велев това далеч не е най-важният въпрос.
„Но по нея също имаме решимост да постигнем споразумение за комплекс от мерки, които да ограничат злоупотребите и да създадат възможност за ускоряване на икономическия растеж“, посочи той. В тристранката ще се върнем, когато в дневния ред има предложени мерки и решения, продължаваме диалога в тристранен формат, на 6 януари е планирано такова заседание на лидерите на работодатели и синдикати. Ще участва и вицепремиерът Томислав Дончев с екип, който прецени“, добави още той.