България в международните класации през 2020 г.

В началото на годината две редовни изследвания още веднъж илюстрираха как тежката бюрокрация, множеството регулации и широкоразпространената корупция спъват стопанската инициатива в страната.

Прегледът на индикаторите в Правене на бизнес 2020 (Световна банка) ясно посочва къде са основните слабости и пречки пред предприемачеството в България – тромавите, бавни процедури, чакането и тежката администрация. Въпреки че е налице бавен и постепенен преход към електронизация на част от услугите и облекчаване на административната тежест, страната остава далеч зад добрите примери от Европа и света. Най-слабите резултати на България са в достъпа до електричество, закриването на съществуваща фирма и изпълнението на договорите – при всички основният проблем е изключително дългото време, което отнемат.

Общият резултат на България се е повишил незабележимо с 4 точки от 2010 г.

Резултатите на България в Индекса за възприятие на корупцията (Прозрачност без граници) пък показват липсата на съществен напредък в противодействието на корупцията и сериозно изоставане спрямо практиките в други държави. Изследването показва дефицити в ключови области като финансиране на политическите партии и предизборни кампании; спазване на демократични стандарти в изборния процес, свобода на медиите; критерии за избор и назначаване на лица на ръководни позиции в институциите; ефективно разследване на корупцията; лобистка дейност; липса на ефективно участие на гражданите в консултативния процес, свързан с вземане на политически решения.

Общият резултат на България се е повишил едва със 7 точки от 2010 г.

 През февруари беше публикуван и Индексът на икономическа свобода 2020 (Херитидж). Най-слабият компонент за България отново са индикаторите за върховенство на закона, а резултатите показват, че правото на собственост не е добре защитено, а съдебната власт продължава да бъде институцията с най-ниско доверие в страната.

Общият резултат на България се повишава незначително със 7.9 точки от 2010 г.

През април беше публикувано международното изследване Отворен бюджет 2020 (Инициатива „Отворен бюджет“). Той показва добри тенденции в представянето на България, но страната може да постигне бърз напредък като разшири обхвата на данните и индикаторите в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса.

Общият резултат на България се повишава с 15 точки от 2010 г.

През юни беше публикуван Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Европейска комисия). България е на последно място в ЕС и позицията ѝ е обусловена от изключително ниския дял на лицата, които имат поне основни цифрови умения, слабата степен на интегрирането на цифрови технологии и малкия дял на предприятията, които се възползват от възможностите на онлайн търговията.

Общият резултат на България се повишава с 9% от 2018 г.

През юли излезе и Индексът за развитие на електронното правителство 2020 (ООН), в който България се представя сравнително добре в световен мащаб, но слабо в европейски. Най-нисък е резултатът в сферата на предоставяните електронни услуги, а под средните стойности за ЕС е развитието на телекомуникационната инфраструктура.

Общият резултат на България се повишава 43% от 2010 г.

Представянето на България в Индекса на икономическа свобода по света 2020 (Институт „Фрейзър“), публикуван през септември показва, че основни спънки в икономическата свобода остават неосъществената реформа в съдебната система и липсата на подобряване на работата на правителството и администрацията.

Общият резултат на България се повишава с 0.06 точки от 2010 г.

През ноември изданието на Международен индекс „Право на собственост“ 2020 (Алианс „Право на собственост“) отново показва тревожните проблеми в правната среда, както и липсата на значително подобрение.

Общият резултат на България се повишава с 0.3 точки от 2010 г.

През декември бяха публикувани три от най-важните международни изследвания за годината.

Индексът на човешка свобода 2020 (Институт „Катон“ и институт „Фрейзър“) посочва като основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса в България функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.

Общият резултат на България се повишава с 0.04 точки от 2010 г.

Индексът на човешко развитие 2020 (ООН) измерва нивото на здравословен и дълъг живот, достъпа до знание и стандарта на живот. България се представя добре в световен мащаб, но значително по-слабо от средните стойности за ЕС.

Общият резултат на България се повишава с 0.01 точки от 2014 г.

Международното изследване на уменията по математика и природни науки в IV клас, 2020 (Международна асоциация за оценяване) показва, че България е сред държавите с най-големи разлики между най-ниските и най-високите резултати, което е типично за държавите на дъното на класацията и илюстрира големите различия между отделните училища и региони в страната.

Общият резултат на България намалява с 9 точки по математика и с 15 точки по природни науки от 2016 г.

Тъй като тези международни изследвания се опитат да обхванат всички държави по света, България изглежда, че се представя сравнително добре. Когато страната се сравнява по първенците или поне по държавите в ЕС обаче, позициите са почти винаги в дъното на класацията. Тези резултати и класации не са просто числа. Изследванията доказват, че доброто представяне на държавите има пряка връзка с по-високи доходи и стандарт на живот, по-малко неравенства, повече инвестиции, по-висок икономически растеж, работещи институции.

Голяма част от възможностите и необходимите реформи са представени в Алтернативния бюджет за възстановяване и висок икономически растеж през 2021 г. на ИПИ.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)