Бюджет 2017 – отново дефицитно харчене

Проектобюджетът за 2017 г., който беше публикуван на страницата на Министерството на финансите в сряда следобед, е поредният бюджет с дефицит от 2009 г. насам. По-конкретно, за 2017 г. дефицитът в консолидирания бюджет е заложен да достигне 1,4% от БВП, а в следващите 2 години се предвижда постепенното му свиване до 1% през 2018 г. и 0,5% през 2019 г.

Всъщност дефицитите за следващите три години не се различават от заложените в средносрочната бюджетна рамка, придружаваща бюджета за 2016 г. В този смисъл изненада няма. Разочарование, обаче, има и при това - голямо. Разочарованието произтича от изключително доброто изпълнение до момента на бюджета за 2016 г. и излишъкът от почти 4% от БВП за първите осем месеца на годината. Предвид това, МФ е подобрило очакванията си за бюджетното салдо тази година от планиран дефицит от 2% на балансиран бюджет, т.е. на 0% дефицит. Това се вижда ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, придружаваща проектобюджета за 2017 г.

Т.е. хем тази година очакваме балансиран бюджет, хем следващите години отново ще трупаме дефицити. С други думи, бюджет 2017 предвижда поредното разпускане на фискалната политика и поредната година на дефицитно харчене. Въпреки огромния шанс за затваряне на страницата с хроничните дефицити от последните 8 години (2009-2016 г.), даден на правителството тази година с добрата събираемост на приходите и нереализираните разходи по европейски проекти, това очевидно няма да се случи и в следващите 3 години.

При това планираната фискална експанзия идва на фона на влошени очаквания за икономическия растеж следващата година, които се споделят не само от МФ, но и от международните институции и местни наблюдатели. Докато очаквания от МФ растеж за 2016 г. е 2,6%, за 2017 г. се прогнозира ръст на икономиката от 2,5%.

Тук трябва да се отбележи, че прогнозата на МФ очевидно не отразява най-новата ревизия на данните за БВП от миналата седмица. В нея икономическият растеж за 2015 г. беше ревизиран нагоре на 3,6% (докато в МФ е останала старата стойност от 3%), а този за първите две тримесечия на 2016 г. – съответно на 3,6% и на 3,5%. Макар и да се очаква забавяне на икономическата активност през втората половина на 2016 г., оценката на МФ за икономическия растеж за тази година изглежда подценена. Т.е. най-вероятно забавянето следващата година, ако работим с прогнозата на МФ за растеж от 2,5%, ще бъде по-голямо. Очакванията за икономиката през 2017 г. са аргументирани най-вече с прогнозно влошаване на външната среда и съответно ефекта от това върху износа на България.

Освен заложените бюджетни дефицити за следващите три години, другото разочарование в бюджетната рамка е планираното увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. в момента до 460 лв. от началото на 2017 г. Това административно покачване на минималното заплащане с близо 10% ще бъде придружено и от повишение на осигурителната тежест заради вдигането на осигурителната вноска за пенсия с 1 процентен пункт.

За вредните ефекти от повишаването на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните и младежите е писано неведнъж. Повишението на осигуровките с 1 пр.п. от 2017 и отново, с още 1 пр.п., от началото на 2018 г. бе заложено с последните промени в Кодекса за социално осигуряване и в този смисъл не е новост. Целта му е да се намали дефицитът в Държавното обществено осигуряване. Пропуска се, обаче, че тази мярка за повишаването на приходите в НОИ върви ръка за ръка с други промени в КСО, които повишават разходите. По-конкретно, от следващата година започва да се повишава коефициентът, с който всяка година осигурителен стаж влиза в сметката за пенсия с цел да се подобри адекватността на пенсиите. Още от следващата година това ще означава с 235 млн. лева повече разходи за пенсии. Неотдавна бяхме правили груба сметка колко приходи в НОИ, условно, носи 1% осигуровка за пенсия – е, не е повече от 200 млн. лева. Т.е. в крайна сметка ще се окаже, че благодарение на последната пенсионна „реформа” дефицитът в държавната пенсионна система всъщност ще нараства.  

Освен спорния ефект върху огромния дефицит в ДОО, и двете мерки – по-високи осигуровки и ръст на минималното заплащане - ще повишат разходите за труд. А този ръст на разходите за труд идва на фона на очаквания за охлаждане на трудовия пазар през 2017 г. – един път заради по-нисък растеж и друг път заради изчерпването на образованата и обучена работна ръка и все по-големия недостиг на подходящи хора. От началото на 2014 г. пазарът на труда показва истинско оживление, но създаването на нови работни места се забавя чувствително през първите 6 месеца на 2016 г., като е най-ниското за последните 2 години. МФ също вижда тези процеси и прогнозира забавяне на новата заетост през втората половина на 2016 г. и през 2017 г. За 2016 г. очакваният ръст на заетостта е 1,1%, а за следващата – 0,6%.

Много е вероятно растежът на заетостта през 2017 г. да е още по-нисък заради очакваните негативните ефекти по линия на увеличените разходи за труд и забавянето на икономическия растеж. Освен това, свободната ръка на пазара на труда, ако се съди от профила на безработните, се състои все повече от дългосрочно безработни и такива с ниска или никаква квалификация (често дългосрочно безработните са и такива с ниско образование и квалификация). По последни данни за 2-рото тримесечие на 2016 г. 38% от безработните са с основно и по-ниско образование, а близо 2/3 са безработни повече от 1 година (от тях пък болшинството са безработни повече от 2 години). Това, особено предвид по-големите разходи за труд, също ще направи създаването и запълването на нови работни места по-трудно.

Като цяло, проектобюджетът за 2017 г. може да се окачестви като инерционен и неамбициозен, а фискалното „разпускане” следващата година е трудно обяснимо предвид добрата база от тази година. Бюджетното изпълнение ще бъде податливо на риск от по-сериозно забавяне на икономическата активност (спрямо плановете на МФ) и по-незначително създаване на нови работни места, ако този процес изобщо продължи през 2017 г. А реализирането на тези рискове ще означава по-висок от очаквания дефицит и съответно още по-дълъг хоризонт на премахването му.

Източник: Институт за пазарна икономика