Интервю | Бъдещите центрове за данни в България сами трябва да изграждат енергийни мощности

Ивайло Найденов притежава магистърска степен по „Ядрена енергетика“ и докторска степен по „Ядрени енергетични инсталации и уредби“ от Технически университет – София. В периода 2014 – 2019г. заема последователно академичните длъжности „асистент“ и „главен асистент в катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“, Енергомашиностроителен факултет на Технически университет – София.

Има краткосрочни специализации в областта на енергийната сигурност (Школа на НАТО в Анталия, Турция, 2015г. и Школа на Университет „Масарик“, Бърно, Чехия, 2016г.) и критичните суровини (COST Action, Висш технически институт, Лисабон, Португалия, 2017г.), преминал е множество обучения в областта на енергийния мениджмънт, енергийните пазари и енергийната дипломация. Печели първо място в конкурса за най-добър млад учен на Българско ядрено дружество през 2017г. Хоноруван преподавател в УНСС (2018 – 2024 г.) и в СУ "Св. Климент Охридски" (от 2021 г.) Заема позицията изпълнителен директор на БФИЕК от октомври 2019 г.

Г-н Найденов, на сцената на iN Sofia 2025 се събираме в момент, в който светът буквално преначертава индустрията и енергетиката – в надпревара, която може да се окаже най-решаващата за нашето поколение. Докато държави се борят за фабрики, данни, мегавати и мозъци, къде е България в този спринт? Бягаме ли рамо до рамо с другите или още се оглеждаме на старта?

Най-важната задача в България от гледна точка на индустрията е запазване на съществуващите производства в енергоинтензивната и другата преработваща промишленост. По този начин ще се запази наличната основа, върху която ще могат да се развият и нови производства с висока добавена стойност, включително компоненти, системи и агрегати за индустрии с нулеви емисии. Запазването на енергоинтензивната индустрия ще се отрази благоприятно и върху запазването и развитието на инженерни кадри, които безспорно ще бъдат необходими. В съществуващите индустрии също се правят инвестиции и се внедряват иновации, много от които са свързани с декарбонизация и внедряване на изкуствен интелект. Тези отрасли са и фундамент на кръговата икономика, като голяма част от тях са рециклиращи.

По отношение на спринта, трябва да си изясним каква е целта, към която спринтираме и какво реалистично можем да постигнем, така че да не изпаднем в ролята на симпатичните, екзотични атлети, които отпадат още в квалификациите.

Към привличането на центрове за данни не трябва да подхождаме стихийно, само защото е модерно и всички го правят. Трябва да има стратегически подход, съобразен с възможностите на страната. Тези изчислителни „фабрики“ са големи консуматори на електрическа енергия и при привличането им следва да се направи анализ как потреблението им ще се отрази на предлагането и цените за другите потребители. Гъвкав подход, който е и най-реалистичен към момента, е тези центрове да изграждат сами електрогенериращи мощности за собствени нужди. Най-подходящо, с оглед на времето за изграждане и необходимият профил на производството, е това да бъдат газови централи.

В обобщение – следва да запазим съществуващите промишлени отрасли, да се създадат условия за насърчаване на инвестициите и иновациите, готовата база да се използва за привличане на производства с висока добавена стойност, а по отношение на изчислителните центрове – да привличаме инвестиции по подреден и стратегически обмислен начин.

България действително иска да привлича енергоемки инвестиции, като умни фабрики, центрове за данни и AI хъбове, готова ли е настоящата ни система и електроенергийна мрежа да поеме такъв товар?

Центровете за данни в момента в България са като в старата народна приказка за неродения Петко – повече се градят хипотези и се чертаят грандиозни сценарии, нещо което не виждаме за първи път у нас. Пак казвам, следва да подходим по-хладнокръвно и обмислено към такива инвестиции. Нито следва да ги отричаме, нито да си се представяме като „изчислителния център на Вселената“. Едва след като се види размерът на потреблението и потенциалното разположение на площадките, може да се коментира и нуждата от инвестиции в преносната инфраструктура, включително за осигуряване на резервно захранване. Подобна е картината и с изграждането на други нови производства.

Според мен, потенциално добавяне на гигавати практически базово потребление би изисквало допълнителни инвестиции в електроенергийната система. Ако, обаче, евентуални инвеститори в изчислителни центрове изградят собствени енергоизточници, това би намалило и нуждата от допълнителни капиталовложения в електропреносната инфраструктура, които, в крайна сметка, се заплащат от всички. Ако такива централи са газови, смятам, че има достатъчна преносна мощност в газотранспортната система на страната, така че да се осигури гориво.

Добавяне на ново базово или близко до базовото потребление би имало и положителни ефекти, защото би изгладило в някаква степен относително големите разлики, които съществуват между максималните и минималните потребления в страната.

Ако приемем, че енергията е сред основните магнити за такива инвестиции, можем ли да ги привлечем?

От гледна точка на електроенергийния баланс, понастоящем България има достатъчно разполагаеми мощности, ако вземем предвид въглищните централи в Маришкия басейн, които работят с ниска натовареност. Отново подчертавам, че не знаем, поне публично, за какви потребителски мощности говорим, а само строим хипотези. България е добре поставена по отношение на свързаността и степента на развитие на електроенергийната си инфраструктура, но появата на гигаватово потребление би изменила картината, а именно – добавянето на стотици мегавати или гигавати нови мощности, има реална опасност от дефицити, особено по време на годишни ремонти в АЕЦ „Козлодуй“ и през зимните месеци.

Ключовият въпрос е цената на електрическата енергия. Появи се информация, че потенциални инвеститори в изчислителни центрове биха обмислили изграждане на такива мощности при дългосрочни цени на електрическата енергия от около 65 EUR/MWh. Това би изисквало и дългосрочно предлагане на електрическа енергия. Сходни условия от дълго време искат и съществуващите индустрии, в това число и БФИЕК. За да го кажа по-дипломатично – ако създадем условия за запазване на съществуващите промишлени отрасли, то ще дойдат и нови.

Реалността е, че дейта центровете имат нужда от електроенергия сега, а не след 10 – 15 години. Разговорите за тях обаче вървят паралелно с амбициите за изграждане на нови ядрени мощности. Според Вас, това просто удобен политически флирт ли е, който да звучи добре пред инвеститорите, или реалистичен план с хоризонт, на който бизнесът може да стъпи?

Хоризонтът на инвестициите в ядрени мощности е дълъг. Това се отнася не само за големите, а и за малките реактори. Ако знаем как искаме да развиваме потреблението – индустрия, центрове за данни, водород и т.н. – и тази визия е устойчива във времето, ще можем да планираме и развитието на ядрени проекти. Тук идва и симбиозата между две други химери – енергийната и индустриалната стратегии.

Ако евентуални инвестиции в изчислителни мощности се осъществят в близките 3 до 5 години, реалистичните възможности са две. Първата е потребление на енергия от съществуваща генерация – въглищните централи или АЕЦ „Козлодуй“. Изтегляне на енергия от АЕЦ „Козлодуй“ от един или два големи потребителя, обаче, би имало унищожителен ценови ефект върху пазара, както за индустрията, така и за домакинствата. Втората възможност е инвеститорът паралелно да си изгражда и енергоизточника. За мен най-реалистично е това да е газова централа, която да работи съобразно потребителския график. От години така се изграждат центровете за данни в Ирландия, подобна е и тенденцията в САЩ.

В контекста на енергийно-интензивните сектори, където БФИЕК е пряко ангажирана, какви специфични рискове и пропуски виждате по отношение на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM) и изискванията за деклариране на емисиите? Кои сектори ще са най-засегнати и да очакваме ли вдигане на цени?

Рискуваме СВАМ да се превърне от опит за защита на индустрията в ЕС в поредната тежест. Обхванатите продукти са стомана, алуминий, азотни торове и амоняк, цимент, водород и електроенергия. Това са твърде различни продукти с различни специфики, но като цяло може да се каже, че има твърде много възможности за заобикаляне на СВАМ. Например, за пълна защита на циментовата промишленост са необходими лабораторни изследвания на вносния цимент на всички външни граници на ЕС – нещо, което към момента в България не може да се извършва, а регулацията влиза в пълна сила от 1 януари. Този подход, обаче, не е приложим към металите. Има и други специфики, засягащи металургията и торовете.

Доколкото някои от тези продукти се продават по борсови котировки, в случаите, когато се внасят суровини, обхванати от СВАМ, или се намери ефективен начин за заобикалянето му от вносителите, има риск от намаляване на местното производство. В други случаи може да се наблюдава повишаване на цените, когато се обложи вносът на краен продукт, когато той има значителен дял в пазара за крайни потребители. Механизмът ще има специфично въздействие за всеки отделен обхванат продукт, така че е трудно предварително да се определят всички ефекти.

Като добавим и слабата готовност на отговорните институции у нас, както и обстоятелството, че българо-турската граница е може би най-натоварената външна граница на ЕС, рисковете единствено се умножават.

Сектор „Електричество“ остава „най-мъгливият“ по отношение на методологията за изчисляване на емисии. Кога се очаква повече яснота?

Очаква се до края на годината, което е крайно недостатъчно, защото заплащането на СВАМ сертификати неминуемо ще се отрази на крайната цена на електрическата енергия. Това ще има и своите отрицателни въздействия върху цената на електроенергията за индустрията.

В анализа си за декарбонизация на енергоинтензивната индустрия казвате, че пътят към успеха ѝ минава през това да бъде създадена Пътна карта, която да се използва и в последваща Индустриална стратегия – такава обаче вече се подготвя и по план трябва следващата година да е готова. Може ли да има индустриална стратегия без план за декарбонизация?

Реалностите са такива, че планът за декарбонизация на индустрията следва да бъде интегрална част от националната индустриална стратегия. Да се надяваме, че стратегията ще даде отговор на това как държавата вижда развитието на индустрията и как смята да я подкрепя. Без подкрепа и партньорство от страна на институциите, декарбонизацията, която трябва да върви ръка за ръка със запазването на конкурентоспособността, би била невъзможна.

В Министерството на енергетиката се обсъжда нов механизъм за компенсиране на сметките за ток на бизнеса за период от три години. Според Вас, доколко този подход е устойчив и справедлив спрямо индустриалните потребители и мрежовите оператори?

Новият механизъм следва предписанията на Рамката за държавна помощ съгласно Пакта за чиста индустрия (CISAF), която допуска потенциални бенефициери от конкретни отрасли. В него е отразен фокусът върху запазването на конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия в ЕС, съобразно препоръките на Доклада „Драги“.

Важно е да се отбележи, че този механизъм не е автоматичен, а ще изисква кандидатстване и одобрение. В допълнение, поне 50% от средствата следва да бъдат инвестирани в декарбонизация и енергийна ефективност.

България е първата страна в ЕС, която ще приложи разпоредбите на CISAF и ще даде тон и на останалите страни членки. В БФИЕК разчитаме това като сигнал за подкрепа и разпознаване на проблемите на енергоинтензивните производства. Смятаме, че това е стъпка във вярната посока, тъй като енергоинтензивната индустрия е разпозната като ключова. Заслужава си да се отбележи, че тя отговаря за повече от 20% от формирането на БВП и за около 25% от износа на страната. По отношение на останалите потребители, МС прие нова програма за компенсиране, която ще действа до края на юни 2026 г.

Лутаме се между мапинги, стратегии и планове, говорейки винаги в бъдеще време. От какво има нужда индустрията днес и сега, за да остане конкурентна?

Докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват. Незабавната нужда е осигуряването на конкурентни цени на електрическата енергия. Компенсаторният механизъм ще изиграе своята роля за това, но според мен е необходима и реорганизация на пазара, така че да се насърчи предлагането и на дългосрочни продукти – особено за нисковъглеродна енергия. Другото важно нещо е да се заеме обща позиция със страните от Югоизточна Европа, най-вече Гърция, Румъния и Унгария, и да се окаже натиск за предприемане на действия за подобряване на физическата свързаност между Централна и Югоизточна Европа.

По отношение на административната тежест, на ниво ЕС трябва да спре „коването“  на допълнителни регулации. У нас следва да работим заедно с институциите за създаване на „едно гише“ по отношение на административното обслужване на инвестициите в технологии за декарбонизация.

Виждаме позитивни сигнали както в писмото на комисаря Йоргенсен до страните членки от 21 октомври, така и в писмото на лидерите на 19 страни членки до Антонио Коща от 20 октомври.

Посланието на индустрията обаче е ясно – да спрем с писмата и да започнем с действията.