Четири причини защо ФЕД трябва да повиши лихвите през септември

Последните три цикъла на затягане на монетарната политика на американския Федерален резерв

1994 – 1995: По време на този период основният лихвен процент на Фед се покачи с 300 базисни пункта, като достигна 6%.

1999 – 2000: Основният лихвен процент на Фед се покачи от 4,75% до 6,50%.

2004 – 2006: През юни 2004 г. Фед започва затягане на монетарната политика, което ще покачи ключовата му ставка от 1% до 5,25%. През месеца след първото повишаване, индексът на долара се изкачи с 2,29%, а златото загуби 3,35%.

Голям брой инвеститори мечтаят за четвъртия цикъл количествени улеснения или поне за първо повишаване на лихвените нива, отложено от Фед за 2016 г. Това би било препускане през глава. Две причини бяха посочени в подкрепа на статуквото:

Американската икономика не е достатъчно силна, за да повиши лихвите

Никой не може да отрече, че американската икономика не е възвърнала нивото си от преди 2007 г. Натискът на заплатите, степента на участие на работната сила, я понижиха с 440 пункта, сравнено с това, какво беше преди кризата. Допълнително по-слабият икономически растеж, отколкото по време на последните оздравителни фази, когато САЩ бяха способни да отчетат 4%, ако не и 5% ръст в БВП, са основните индикатори, които потвърждават идеята за по-бавна и крехка икономика. 

Както показва по-слабият потенциал на растеж на БВП (2% за периода 2015-2025 г., сравнено с 3% през 2000-2007 г.), САЩ навлизат във форма на икономическа стагнация. Това не е само последствие от унищожените производствени възможности в следствие на икономическата криза от 2007 г. Това е световен феномен. Той отразява застаряването на населението, забавянето в производителността, както и структурните промени, които преначертават икономиката („юберизацията“ на пазара на труда, роботизацията в индустрията, всеобхватната иновация, но не и спираща дъха такава). Монетарната политика достигна своите граници и е време бюджетната политика да се намеси.

 

Затягането на монетарната политика е свързано с риск от нов спад в развиващите се държави

Това би трябвало да е неизбежно. Всичките четири затягащи мерки през последните четири десетилетия са завършвали със смут за развиващите се пазари. От кризата през 2007 г. насам, дългът в долари на развиващите се държави се е увеличил рязко, с все по-дълъг и по-дълъг падеж. През 2014 г. те бяха задлъжнели със 100 милиарда долара за следващите 10 години. Статуквото на Фед е неспособно да стимулира намаляването на задлъжнялостта, което все още не е започнало. Краят на този цикъл на задлъжняване определено няма да настъпи без банкрути и още една финансова криза. 

Сред най-уязвимите държави са тези, които не успяха да намалят петролната си зависимост през последното десетилетие, в което цените на петрола се покачиха силно. Следвайки Казахстан, който се отказва от фиксирането на валутата си спрямо долара, за да го девалвират с 20%, много държави в Африка, Мала Азия или на Арабския полуостров може да бъдат принудени да направят същото, което ще доведе дори до по-голяма волатилност на форекса. 

Провалът на някои държави (Южна Африка, Бразилия, Китай, Турция) не трябва да скрива успеха или потенциала на други (на първо място Колумбия, Индия, Перу, Филипините или дори Полша). Държави, които проведоха необходимите структурни реформи през последните няколко години, имат по-голям шанс да се адаптират към повишаването на лихвите от Фед, което най-вероятно ще бъде много прогресивно, за разлика от предишния цикъл, който започна през 2004 г.

Все пак вероятността от покачване на лихвите през септември е по-голяма, отколкото се вярва. Няма удобен момент за затягане на монетарната политика, но няколко аргумента потвърждават, че Фед е способен да започне още този месец, ако иска. Ето четирите, които ние можем да видим:

 

В тесен смисъл Федералният резерв е на път да постигне своя двоен мандат

С нива на безработица от 5,1%, американската икономика е много близо до пълна заетост. Тя навлиза в своята седма година на експанзия. Настоящият период на растеж вече е 16 месеца по-дълъг, отколкото средния период на растеж от 1945 година насам. По същия начин Фед почти достигна целите си относно инфлацията (с изключение на нефта и енергията), която е 1,8%, близо до целта от 2%. Като се има предвид динамиката в цената на барела, инфлацията е значително ниска, но тази почти близка до дефлация ситуация е един външен фактор, върху който централната банка има малко влияние и не може да бъде единствения двигател на стратегията на американската монетарна политика.

 

Федералният резерв е напълно наясно с риска от създаването на спекулативни балони

Дори ако предотвратяването на спекулативни балони да не е официална част от двойния мандат на Фед, тази легитимна загриженост се подсилва от финансиализирането на икономиката. Икономическата литература от началото на миналия век вече подчерта необходимостта централните банкери да включат цената на финансовите активи и недвижимите имоти, за да получат по-пълен поглед върху реалната инфлация. 

Скорошните спекулативни балони с дялове и недвижими имоти в няколко индустриални държави потвърждават тази необходимост. В САЩ крайностите, които доведоха до кризата през 2007 г., изглежда се появяват отново. Много стойности на акции не са свързани с балансите на компаниите и тези, които купуват за първи път, могат отново да вземат заем на стойност 97% от цената на имота, който закупуват. Завръщането към ортодоксална монетарна политика предполага очевидни опасности, но първата полза би била да върне „истинската“ стойност на парите.

 

Условията за кредитиране ще останат гъвкави за продължителен период

Дори ако координацията на монетарните политики между водещите централни банки е само една илюзия, подобно коопериране съществува до определена степен. То можеше да се наблюдава при решението на Швейцарската национална банка да се откаже от тригодишната си горна граница за стойността на швейцарския франк, което се случи през януари, само няколко дни преди официалното съобщение на Европейската централна банка за количествените улеснения. При вдигане на лихвените проценти от Фед през септември, глобалното печатане на пари ще продължи. Монетарното затягане в Америка ще бъде много постепенно. В допълнение Европейската централна банка не трябва да повишава лихвените си нива, поне преди края на 2016 г., и Японската банка е въвлечена в подобен процес, който изглежда няма да свърши скоро.

 

Авторитетът на Федералния резерв зависи от това решение

Повишаването на лихвените нива през септември е консенсусно решение от месеци и доведе до препозициониране на портфейли в полза на деноминирани активи в щатски долари през пролетта. Всяка стъпка назад, от страна на Фед, може да отслаби неговия авторитет, неговата стратегия за бъдещи насоки, въведена през 2008 г., която подкрепя идеята, че промените на пазара са двигателят на неговите решения.

От случката с швейцарския франк в началото на 2015 г., авторитетът на централните банкери беше засегнат значително. Отлагане повишаването на лихвените нива може да замъгли посланието на Американската централна банка. 

В случай, че Фед трябва да решава относно статуквото този месец, може би заради ситуацията в Китай, на него ще му е трудно да предвиди как подобно повишаване на лихвите може да изчака до края на годината. Фед бързо би изчерпал силните си аргументи, за да оправдае такава промяна в своята стратегия.