Държавата пречи на бизнеса по всякакъв начин
Компаниите най-много се оплакват от липсата на електронно правителство и от скъпия ток в страната
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 3 мин.
Цветан Петров
Държавата спъва бизнеса в България по всички параметри, като така гони чуждите инвеститори и задушава родните компании. Това стана ясно от днешната пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) относно приоритетите на организацията за тази година. Впечатление направи, че по всяка една от целите си работодателите отбелязаха, че управляващите не си изпълняват добре задачите и на практика пречат на развитието на икономиката.
На първо място АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП настояват за ускорено изграждане на електронното правителство. Именно постоянното отлагане на тази стъпка според работодателите е една от основните причини чуждите инвеститори все повече да не желаят да влагат пари в страната ни. „Българското управление и българската икономика продължават да са силно офлайн“, заяви председателят на БСК Радосвет Радев. По думите му и в предприятията е нужна все по-голяма дигитализация, внедряване на нови технологии и повишаване на дигиталните умения на служителите.
Радев посочи, че е много важно също да се вложат усилия в стабилността и киберсигурността на технологичната правителствена и частна инфраструктура, тъй като проблемът със срива на Търговския регистър не е забравен, а могат да се дадат и други примери.
Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов отбеляза, че е изключително важно държавата да се впусне по-сериозно в битката срещу сивата икономика, корупцията и монополизацията. Освен това според него управляващите трябва да създадат правила за преброяването и търсенето на отговорност на екологичните организации, тъй като те имат възможност да оспорват и спират проекти за милиони.
Иванов също така призова медии с чужда собственост, в частност на „Дойче веле“, да не коментират български теми като втория лифт в Банско и други екологични и енергийни теми. „Не може една месарница да обжалва проект за интерконектор за милиони, от който зависи държавата“, заяви директорът на КРИБ.
Според работодателите държавата също така трябва да разшири действието на обратното начисляване на ДДС, което според тях ще спомогне за предотвратяване на данъчни измами. Също така за подобряване на икономическата среда в България е необходимо отмяна на данъка върху дивидентите на компаниите и намаляване от 15% на 10% на данъка върху доходите на едноличните търговци.
Като цяло според АОБР смятат, че държавата трябва още повече да ограничи влиянието си върху икономиката и да намали регулаторната тежест върху компаниите. Радосвет Радев даде за пример, че включването на една нова компания към електропреносната мрежа в България е два пъти по-бавно, отколкото в съседна Румъния. Именно затова страната ни става все по-неконкурентоспособна и непредпочитана за инвестиции.
Бизнесът настоява трудовото законодателство да бъде променено така, че дължимите от компаниите осигурителни вноски за служителите да бъдат по равно поделени между фирмата и работника. АОБР иска също така да бъде отменено задължението на работодателите да изплащат първите три дни от болничния на служителите. Според компанията въпросната мярка за изплащането на първите три дни е била въведена като временна такава от бившия финансов министър Симеон Дянков през 2009 г. Оттогава фирмите в България са платили на държавата стотици милиони за болнични.
По отношение на енергетиката Васил Велев коментира, че ситуацията е нетърпима, тъй като заради всички различни такси и надценки българските компании плащат едни от най-високите цени за ток в Европа. Именно това беше причината Евгений Иванов да заяви, че енергийният министър Теменужка Петкова говори "опашати неистини", когато твърди, че в България електроенергията е най-евтина.
Четирите национално представени работодателски организации призоваха правителството да приеме нов закон за енергетиката с цел пълна либерализация на пазара, както и да приеме национална енергийна стратегия до 2030 г.
Според бизнеса енергийният сектор може да стане по-прозрачен и предвидим, ако държавните дружества бъдат листнати на Българската фондова борса (БФБ). Тогава те ще са длъжни да дават отчети за работата си и ще са отговорни пред акционерите.
На първо място АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП настояват за ускорено изграждане на електронното правителство. Именно постоянното отлагане на тази стъпка според работодателите е една от основните причини чуждите инвеститори все повече да не желаят да влагат пари в страната ни. „Българското управление и българската икономика продължават да са силно офлайн“, заяви председателят на БСК Радосвет Радев. По думите му и в предприятията е нужна все по-голяма дигитализация, внедряване на нови технологии и повишаване на дигиталните умения на служителите.
Радев посочи, че е много важно също да се вложат усилия в стабилността и киберсигурността на технологичната правителствена и частна инфраструктура, тъй като проблемът със срива на Търговския регистър не е забравен, а могат да се дадат и други примери.
Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов отбеляза, че е изключително важно държавата да се впусне по-сериозно в битката срещу сивата икономика, корупцията и монополизацията. Освен това според него управляващите трябва да създадат правила за преброяването и търсенето на отговорност на екологичните организации, тъй като те имат възможност да оспорват и спират проекти за милиони.
Иванов също така призова медии с чужда собственост, в частност на „Дойче веле“, да не коментират български теми като втория лифт в Банско и други екологични и енергийни теми. „Не може една месарница да обжалва проект за интерконектор за милиони, от който зависи държавата“, заяви директорът на КРИБ.
Според работодателите държавата също така трябва да разшири действието на обратното начисляване на ДДС, което според тях ще спомогне за предотвратяване на данъчни измами. Също така за подобряване на икономическата среда в България е необходимо отмяна на данъка върху дивидентите на компаниите и намаляване от 15% на 10% на данъка върху доходите на едноличните търговци.
Като цяло според АОБР смятат, че държавата трябва още повече да ограничи влиянието си върху икономиката и да намали регулаторната тежест върху компаниите. Радосвет Радев даде за пример, че включването на една нова компания към електропреносната мрежа в България е два пъти по-бавно, отколкото в съседна Румъния. Именно затова страната ни става все по-неконкурентоспособна и непредпочитана за инвестиции.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов отбеляза, че ако управляващите не направят нещо за изсветляване на начина, по който се изчислява минималната работна заплата в България, от 20 март тази година страната ни ще е в нарушение на Ковенция 131 на Международната организация на труда. Въпросната конвенция забранява изкуственото, административно, определяне на минималната заплата, а вместо това превижда за целта да се използват прозрачни параметри и механизми.
Бизнесът настоява трудовото законодателство да бъде променено така, че дължимите от компаниите осигурителни вноски за служителите да бъдат по равно поделени между фирмата и работника. АОБР иска също така да бъде отменено задължението на работодателите да изплащат първите три дни от болничния на служителите. Според компанията въпросната мярка за изплащането на първите три дни е била въведена като временна такава от бившия финансов министър Симеон Дянков през 2009 г. Оттогава фирмите в България са платили на държавата стотици милиони за болнични.
По отношение на енергетиката Васил Велев коментира, че ситуацията е нетърпима, тъй като заради всички различни такси и надценки българските компании плащат едни от най-високите цени за ток в Европа. Именно това беше причината Евгений Иванов да заяви, че енергийният министър Теменужка Петкова говори "опашати неистини", когато твърди, че в България електроенергията е най-евтина.
Четирите национално представени работодателски организации призоваха правителството да приеме нов закон за енергетиката с цел пълна либерализация на пазара, както и да приеме национална енергийна стратегия до 2030 г.
Според бизнеса енергийният сектор може да стане по-прозрачен и предвидим, ако държавните дружества бъдат листнати на Българската фондова борса (БФБ). Тогава те ще са длъжни да дават отчети за работата си и ще са отговорни пред акционерите.
