Огромни глоби заплашват България заради зависимия орган за разследване на катастрофи

Глоба от десетки хиляди евро на ден заплашва България поради факта, че „не е успяла да гарантира независимостта на специализираното звено за разследване от управителя на инфраструктурата”, с което страната ни „не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО”. Това е записано в иск, предявен на 18 януари 2019 г. от Европейската комисия срещу България. Делото е заведено на 15 март 2019 г. под номер С-33/19 и е публикувано на 1 април в Официален вестник на ЕС.

„Като не е успяла да гарантира достатъчно ресурси за специализираното звено, за да изпълнява функциите си независимо, България не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО”, пише още във внесения иск. В крайна сметка Еврокомисията моли съда да осъди България и „да заплати разходите по производството”.

„Съгласно чл. 21 от Директива 2004/49/ЕО, държавите членки са длъжни да гарантират, че разследванията на злополуки и инциденти… се провеждат от постоянен орган... Този орган е независим в своята организация, законова структура и взимане на решения от всякакви оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, от органите, налагащи такси, разпределящи инфраструктурен капацитет и организациите, уведомявани за взетите мерки, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите, възложени на разследващия орган. Освен това, той е независим и от органа по безопасността, както и от всякакъв регулатор на железопътни мрежи“, пише още в „правните основания и главни доводи“ към внесената искова молба срещу България.

В исковата си молба Еврокомисията отбелязва, че специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти не е независимо от шефа на НК „Железопътна инфраструктура“. Звеното „се характеризира с липса на организационна независимост, както и с липса на автономия относно взимането на решения. В този смисъл Република България не се е съобразила с разпоредбите на чл. 21, пар.1 от Директива 2004/49/ЕО“.

В исковата си молба Еврокомисията посочва и че „нормативната уредба на Република България не гарантира достъпа до достатъчно ресурси, за да може специализираното звено да изпълнява функциите си независимо”.

Всичко това застави кабинета „Борисов 3” да се съобрази с внесения иск и да се постарае да изпълни изискванията на Директива 2004/49/ЕО. Затова той реши да извади досегашната дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ от транспортното министерство и да го трансформира в „Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като независим специализиран държавен орган към Министерския съвет“.

На официалната страница на МТИТС през октомври 2019 г. беше качен за обществено обсъждане проект на постановление на МС, с който от 1 януари 2020 г. се създава този независим орган. Срокът обаче мина, а Национален борд все още няма.

Поради това Economic.bg реши да направи проучване и да установи причините, които забавят отделянето на звеното от министерството на транспорта и трансформирането му в борд. Както винаги, причините се оказаха прозаични – чисто и просто организационно забавяне. От страна на транспортното министерство в Министерския съвет трябва да се внесе и приеме устройственият правилник на Националния борд за разследване. Тъй като в момента се изготвя и нов устройствен правилник на ИА „Автомобилна администрация”, а също и изменение в щата на МТИТС, от който да се извадят 11-те специалисти, работещи в сегашната дирекция „Звено за разследване…“, то идеята била всичките тези документи да бъдат внесени в пакет за приемане от правителството.

Това е добре, лошото е, че според обнародваните на 6 август 2019 г. изменения и допълнения в Закона за железопътния транспорт, независимият Национален борд трябва да бъде изваден от транспортното министерство най-късно до 6 месеца, т.е. – до 5 февруари 2020 г. 

Проблемът, на който Economic.bg на два пъти вече обръща внимание на обществото, е, че бъдещият Национален борд ще си остане „второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“. Нещо, което веднага поставя под съмнение неговата независимост, тъй като той ще си получава парите от министъра на транспорта, който е принципал на БДЖ и НКЖИ, които бордът ще разследва.

Това решение е странно, най-малкото поради факта, че целта на разследванията на звеното е да търси причините за възникналите произшествия и инциденти, за да предотврати повтарянето им, без да търси никаква вина и отговорност за възникването на тези произшествия и инциденти. Крайната цел на всяко разследване е да подобри безопасността на конкретния вид транспорт.

Спомням си разказ отпреди 3-4 години – как един от нашите експерти от Звеното за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт е бил разпитван в Брюксел от човек на тогавашния еврокомисар по транспорта Виолета Булц: „Кой ви назначава на работа!” – „Министърът на транспорта”; „Кой дава оценка на работата ви?” – „Министърът на транспорта.”; „Кой ви дава заплатите?” – „Министърът на транспорта.” „Е, за каква независимост на вашето звено за разследване в България ми говорите тогава?, бил коментарът на чиновникът от Европейската комисия.

Надяваме се в транспортното министерство и в Министерския съвет да четат и мислят, преди да решават, тъй като милионите евро глоба ще ги плащаме всички данъкоплатци.