Двама братя създават енергиен кооператив в Белозем

Преди няколко години в Белозем, късче на село в южна централна България, двама млади енергийни пионери тръгват на мисия – да стартират колектив за чиста енергия, подобни на тези, за които са чували, че има в Европейския съюз, разказва DW в свой специален материал по темата. По това време обаче идеята им се сблъсква с българското законодателство.

Няколко хиляди от тези обикновени обществени енергийни проекти са разпръснати из целия ЕС, предимно в Северна Европа. В тези начинания „Направи си сам“ жителите на града не само инвестират заедно във възобновяеми източници, но и демократизират прехода към чиста енергия, като активно участват в него.

Първоначално интересът на Белозем към възобновяемата енергия няма нищо общо с опазването на климата или генерирането на доходи, а с основните материални нужди. България има едно от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, като една четвърт от населението не може да отоплява адекватно домовете си.

В Белозем, както и в по-голямата част от селските райони на страната, честите прекъсвания на електрозахранването носят студа в селото за часове на ден, спирайки дори електрическите помпи за кладенци, прекъсвайки достъпа до вода.

Двама братя на мисия

Искахме да намерим решения на нашите проблеми като общност“, казва Михаил Георгиев пред DW. С брат си Цветан, който също като Михаил е малко над 30-те, започват да търсят начини това да се случи.

Михаил започва да се интересува от проблемите на околната среда, докато учи в Обединеното кралство. През 2018 г. той и Цветан, който е инженер, стартират собствена консултантска фирма. Днес те живеят в Пловдив, голям град близо до Белозем, където имат имот.

Опитът на братята като предприемачи не помага много за начинанието им, тъй като българското законодателство не позволява енергийни общности по това време. Въпреки че България, като всяка страна-членка на ЕС, трябва да приеме законодателство, което предоставя правна основа за енергийни общности до 2024 г., гражданските енергийни кооперации станаха законни едва през октомври 2023 г.

Международна солидарност

Нуждаейки се от съвет, Георгиеви се обръщат към общоевропейско народно движение, настояващо за енергийна демокрация. Експерти от НПО в столицата на България София и Брюксел също ги подкрепят да вървят напред, независимо от правния вакуум.

От решаващо значение за проекта бе REScoop.eu, европейска федерация на граждански енергийни кооперации със седалище в Брюксел, която работи със стотици стартиращи енергийни общности по целия континент.

Много инициативи на други места са преминали през този процес, така че те имат ноу-хау да подкрепят новодошлите“, обяснява Ставрула Папа от REScoop.eu.

Подаване на енергия в мрежата

Братята първо трябва да създадат фирма, за да се регистрират като производител на енергия. Това означава, че могат да закрепят слънчеви панели на покрива си и да продават електричество обратно на мрежовите власти.

Възможността да пласират мощността си ги разделя от над 9200 производители на слънчева енергия в България, които консумират собствен продукт.

Започвайки с малко към промяна

Въпреки звездните условия за слънчева и вятърна енергия, България в момента покрива малко под 19% от енергоснабдяването си с възобновяеми източници. През 2022 г. страната преживя малък слънчев бум, но по-голямата част от нейната зелена енергия идва от производство на водноелектрическа енергия.

Кристиян Димитров от Грийнпийс България казва, че на неговите сънародници им е трудно да се ориентират в производството на енергия „направи си сам“:

Хората тук са свикнали с прост начин за получаване на електроенергия - те плащат, а комуналните услуги осигуряват енергията.“

Европейската комисия смята, че проектът на Георгиеви, наречен „Изгрей“, може да бъде началото на нещо много по-голямо в България.

„Изгрей“ е една от базираните в общността енергийни инициативи, които водят промяна от нулата“, се казва в уебсайта.

Братята започват само с девет панела и четирима съсобственици. Първоначалната инвестиция е 7500 евро. Системата захранва двуетажната къща, където е инсталирана, а излишъкът се продава на мрежата.

Обслужване на местната общност

От самото начало „Изгрей“ се заема да бъде енергийна общност, която въплъщава принципите на своите по-големи връстници за гражданска енергия в Северна Европа, някои от които имат хиляди членове.

Това означава, че членството е отворено за всеки в района, който желае да инвестира, и че членовете контролират проекта демократично. Кооперативът също трябва да взима присърце интересите на общността, а не само на инвеститорите.

Местната администрация на Белозем е ентусиазирана от създаването на първата общност с чиста енергия в България и е още по-развълнувана от нейното разширяване и възможността приходите от проекта да освежат селото, например под формата на инвестиции в ремонт на пътища.

Дълъг път

Промените в Закона за енергията от възобновяеми източници означават, че там вече могат да се създават енергийни кооперации. Измененията ускориха процеса на получаване на разрешително за производство на зелена енергия и позволиха на граждански енергийни общности, да продават излишната електроенергия като юридически лица.

Но експертите казват, че законът не е близо до завършеност. По думите на Венцеслава Кожухарова от неправителствената организация „Приятели на Земята България“ конкретните процедури не са добре разписани в закона. Тя добавя, че в него не е посочено как да се създаде енергийна общност, а само че може да съществува такава.

Липсват технически детайли и спецификации“, съгласен е Димитров от „Грийнпийс“, който посочва, че директивата на ЕС гласи, че дейността на енергийните общности трябва да е както законна, така и възможна.

Лъч надежда

„Изгрей“ и Грийнпийс работят със законодателите за подобряване на закона. Двамата братя също така изготвят ръководство за енергийните общности в България и работят за застъпничество. Инициативата на ЕС за водено от гражданите обновяване го подпомага с разработването на бизнес модел и достигането до общността.

Това, което работи в Белгия, не е непременно приложимо в България“, казва Михаил Георгиев, който поддържа връзка с колеги от Северна Европа. „Но новият закон е лъч надежда. Сега българите знаят, че има такова нещо като енергийна общност.“