България падна до 71-во място по свобода на словото

В България продължава тенденцията за влошаване на медийната среда, като страната отстъпва с още една позиция в годишната класация на „Репортери без граници“ (RSF). В Световния индекс за свобода на печата за 2026 г. тя заема 71-во място сред 180 държави, докато година по-рано е била на 70-а позиция.

Общият резултат на страната се е понижил от 60.78 на 60.28 пункта. Това е комплексна оценка, която се изчислява въз основа на пет тематични индикатора: политически контекст, икономически контекст, правна рамка, социокултурен контекст и сигурност. Всеки индикатор анализира конкретни фактори – от прозрачността на финансирането и независимостта на регулаторите до физическата безопасност на репортерите и наличието на съдебен тормоз.

Крехка свобода в условия на корупция

Докладът определя свободата на печата в България като „крехка и нестабилна“, подчертавайки, че страната остава една от най-бедните и корумпирани в Европейския съюз. Малкото независими медии са подложени на постоянен натиск, а политическата обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) вреди на редакционната независимост на обществените доставчици. При частните медии основна заплаха са интересите на собствениците им в други регулирани сектори.

Най-тревожни са данните в икономическия сектор, където България заема едва 98-о място. Медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, които до голяма степен се контролират от държавата. Липсата на прозрачност при разпределението на национални и европейски средства улеснява партийното финансиране на медии, удобни за властта.

В правно отношение (61-во място) се отчита, че макар законодателната рамка да покрива минималните стандарти, корупцията и неефективната съдебна система правят държавата безсилна срещу нарушенията на медийната свобода. Независимите и разследващите журналисти често стават жертва на т.нар. дела „шамари“ (SLAPP процедури).

Показателят за сигурност (62-ро място) разкрива сериозен проблем с физическите посегателства и заплахите срещу журналисти, особено по време на избори. Тези актове на насилие, които засягат най-силно репортерите извън столицата, се утежняват от високата степен на безнаказаност. Системен проблем остава и непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти по време на масови събития.

Международен контекст

В регионален план България (71-во място) продължава да изостава значително от съседи, като Северна Македония (45-о място) и Румъния (49-о място), но остава пред Гърция (86-о място) и Сърбия (104-то място).

В глобален мащаб обаче данните са още по-показателни за сериозното влошаване на медийната свобода. България е изпреварена от редица държави в Африка и Азия, които традиционно не се свързват със стабилни демократични процеси. Пред страната в класацията за 2026 г. се нареждат Южна Африка (21-во място), Намибия (23-то), Кабо Верде (40-о), Габон (43-то), Гамбия (46-то), Южна Корея (47-мо), Кот д'Ивоар (54-то), Япония (62-ро) и Малави (69-то).

На фона на българския спад, челните места в класацията традиционно се заемат от Норвегия (1-во място), Нидерландия (2-ро) и Естония (3-то). На дъното на индекса за 2026 г. се намират Виетнам, Афганистан, Саудитска Арабия, Иран, Китай, Северна Корея и Еритрея.