Едва 20% от актовете за незаконна сеч влизат в сила
Една от основните причини за това са ниските заплати в някои регионални дирекции, което води и до голямо текучество
~ 2 мин.
Само една пета от актовете, свързани с незаконна сеч и бракониерство срещу дивеча, влизат в сила, коментира в Русе председателят на Съюза на лесовъдите в България проф. Иван Палигоров, цитиран от БГНЕС.
Проф. Палигоров обясни, че ежегодно във всяка регионална дирекция по горите се издават между 800 и 1200 акта за констатирани нарушения, за които впоследствие се издават наказателни постановления или се предават на прокуратурата в зависимост от размерите на нанесените щети. Около 12 до 18 % от тези актове влизат в сила и извършителите получават някакво възмездие.
"В някои регионални дирекции по горите имаме т.нар. рецидивисти - хора, които имат по 20-30 и повече нарушения. И тези хора са на свобода и нанасят все повече и повече поражения, като се чувстват безнаказани", коментира проф. Палигоров. За да има реален ефект от наказанията, се обмисля въвеждането на пробация и промяна на Наказателния кодекс, като определени нарушения в горите да бъдат криминализирани. Това обаче зависи от волята на депутатите в парламента.
Проф. Палигоров изтъкна два основни проблема, свързани с лесовъдите. Единият са ниските заплати, особено за хората със средно образование, което води и до голямо текучество. "Заплатите там са наполовина от средната заплата в страната. Получихме обещание от 1 май да се вдигнат с около 20% възнагражденията на 400 от най-ниско платените служители. Освен това от години лесовъдите нямат специализирано униформено облекло", каза още проф. Палигоров.
Той коментира, че прирастът на естествена дървесина в България се е увеличил през последните години. Годишно се ползват между 5,5 и 7 млн. куб. метра, което е половината от прираста от 14 млн. куб. метра годишно. Държавата отделя около 16-20 млн. лв. годишно за препарати за защита на горите от болести, а за да се поддържа горският фонд, че ползват местни видове за залесяване. Проф. Палигоров обясни още, че дървесината, която се свлича при свлачищата, трябва да се нареже и употреби, тъй като тя става развъдник на болести, които заразяват здравите дървета.
Проф. Палигоров обясни, че ежегодно във всяка регионална дирекция по горите се издават между 800 и 1200 акта за констатирани нарушения, за които впоследствие се издават наказателни постановления или се предават на прокуратурата в зависимост от размерите на нанесените щети. Около 12 до 18 % от тези актове влизат в сила и извършителите получават някакво възмездие.
"В някои регионални дирекции по горите имаме т.нар. рецидивисти - хора, които имат по 20-30 и повече нарушения. И тези хора са на свобода и нанасят все повече и повече поражения, като се чувстват безнаказани", коментира проф. Палигоров. За да има реален ефект от наказанията, се обмисля въвеждането на пробация и промяна на Наказателния кодекс, като определени нарушения в горите да бъдат криминализирани. Това обаче зависи от волята на депутатите в парламента.
Проф. Палигоров изтъкна два основни проблема, свързани с лесовъдите. Единият са ниските заплати, особено за хората със средно образование, което води и до голямо текучество. "Заплатите там са наполовина от средната заплата в страната. Получихме обещание от 1 май да се вдигнат с около 20% възнагражденията на 400 от най-ниско платените служители. Освен това от години лесовъдите нямат специализирано униформено облекло", каза още проф. Палигоров.
Той коментира, че прирастът на естествена дървесина в България се е увеличил през последните години. Годишно се ползват между 5,5 и 7 млн. куб. метра, което е половината от прираста от 14 млн. куб. метра годишно. Държавата отделя около 16-20 млн. лв. годишно за препарати за защита на горите от болести, а за да се поддържа горският фонд, че ползват местни видове за залесяване. Проф. Палигоров обясни още, че дървесината, която се свлича при свлачищата, трябва да се нареже и употреби, тъй като тя става развъдник на болести, които заразяват здравите дървета.
