Еврото няма да реши автоматично проблемите на България

Предстоящото въвеждане на еврото в България на 1 януари 2026 г. няма да реши проблемите на страната, но може да е катализатор на промените. Това се посочва в анализ на Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на „Елана“. В него той разглежда опита на последните шест държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), присъединили се към еврозоната в период от 15 години.

Единната валута създава възможности, но не ги реализира вместо нас. Успехите дойдоха в страните, където хората, бизнесът и институциите направиха правилния избор и активно се възползваха от новите възможности“, коментира Цачев.

По думите му, в три от разглежданите страни има осезаеми успехи – икономиките им се движат към западноевропейски стандарти, хората инвестират, а капиталовите пазари се развиват. В същото време, другата тройка страни живеят в стагнация.

Хората продължават да мигрират, депозитите се топят и възможностите бяха пропуснати. Това не се дължи на готовността на институциите“, смята той.

Ключовата разлика

Когато Хърватия се присъединява към еврозоната на 1 януари 2023 г., скептицизмът е силен, а страната страда от хронична емиграция. Инфлацията предходната година е над 10%, а фондовата борса в Загреб има пазарна капитализация от около 18 млрд. евро – ниво, което е ниско за икономика от близо 68 млрд. евро.

За две години обаче тази картина се променя. Още през 2023 г. индексът CROBEX, който проследява водещите хърватски компании, бележи ръст от 28%. В края на втората година натрупаните печалби са с над 60% повече. Тогава хърватите зад граница започват и да се връщат в родината си.

Еврото не спасява икономиката, но създава условията за живот, работа и инвестиции“, отбеляза Цачев.

На другия полюс обаче е Латвия, където емиграцията се засилва и страната губи 12% от населението си. Заплатите остават ниски, а капиталовият пазар недоразвит.

Разликата между двете страни, според експерта, е в направените ключови реформи в Хърватия, които обаче Латвия е отложила да въведе.

Хърватските институции бяха готови да използват чуждестранния капитал продуктивно, за разлика от Латвия. На капиталовия пазар в Хърватия имаше критична маса от компании, готови да се листват на борсата веднага след еврото. Инвеститорите имаха къде да насочат парите си. Капиталът, който отиде в Латвия, се насочи към имоти и потребителски кредити, а не в производствени инвестиции“, уточнява Цачев.

Според него решаващ фактор е било и поведението на хората – например в Хърватия потребителите са започнали да местят парите си от депозити към акции.

Тихият пример

Друг добър пример се оказва Естония, която се присъединява към т. нар. „клуб на богатите“ през 2011 г. – точно в разгара на дълговата криза.

Ужасен момент за инвестиции, но естонците направиха нещо уникално. Развиха цифровата инфраструктура, за да привлекат глобалните таланти. Всеки можеше да регистрира естонска компания за часове, а работещите да получат специална виза“, посочва Цачев.

Той напомня, че технологични компании, като Skype, Wise и Bolt, са останали базирани в Талин, дори след като оценките им скочиха до милиарди. А когато Skype бил продаден на Microsoft за над 8. 5 млрд. долара, мнозина от служителите на компанията станали милионери.

„Тези пари останаха в Естония и навлязоха в следващото поколение стартъпи. Разви се една от най-добрите технологични екосистеми в Европа“, обобщава анализаторът.

Далеч от тях

България изглежда далеч от тези успешни примери, но нека да останем оптимисти. Дори и междинните случаи, които не са впечатляващ успех, но не са и провал, си струва да бъдат повторени“, смята главният инвестиционен консултант.

За пример той дава Словакия и Словения, присъединили се с умерени очаквания и получили умерени резултати като:

• Заплатите бавно се движиха към европейските стандарти;
• Емиграцията продължи, но не се увеличи;
• Капиталовите им пазари останаха малки, но функционални. 

В заключение Цачев подчертава, че България е изправена пред избор – дали да бъде пасивен наблюдател, или активен участник в промените, които еврото ще донесе. „Еврото е катализатор, а не решение. То създава възможности, но не ги реализира вместо нас. От нас зависи дали ще ги превърнем в растеж, инвестиции и по-добро бъдеще“, обобщава той.