„Галъп“: 70% от българите нямат доверие в парламента
От екипа, провел изследването, определят регистрираните тенденции като закономерни

70% от българите нямат доверие към 44-тото Народно събрание, а 22% - имат. Това показват резултатите от ново проучване, проведено от „Галъп“. Изследването, озаглавено „Политически и икономически индекс“, е провеждано през цялата година в началото на всеки месец, като последната вълна на изследване е между 30 ноември и 7 декември 2017 г.
„Закономерни са тенденциите, които "Галъп интернешънъл" установява по отношение на доверието в основните институции и политическите личности в годината. През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, а доверието в правителството е по-високо от това в парламента. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес“, пишат от екипа зад проучването.
Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан през мандата на Росен Плевнелиев. Личното доверие към Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието към останалите политически фигури у нас.
През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3“ се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски“ и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов“ през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт „износване“ на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.
Около загубените от ГЕРБ избори за президент министър-председателят Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30% доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие. Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да „наваксва“ одобрение и то се върна на нива над 30%. Това го прави един от одобряваните политици у нас. Разбира се, няма ги драматичните амплитуди от по-ранните му политически години, когато беше новонавлизащ, респективно по-харесван, политик.
В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически личности, които имаха положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет“ от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др.