Глоба за невярна информация пред банка до 1 милион лева
Същата санкция ще важи и за фирми, които излъжат, за да получат европейски средства

~ 2 мин.
Огромна глоба - до 1 милион лева, ще плащат фирмите, които предоставят невярна информация пред банка, или за получаване на европейски средства. Размерът на санкцията ще е до тази сума във всички случаи без изключение, предвижда нов проект за промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), внесен от кабинета в парламента, пише в. "Сега".
Административни наказания вече ще се налагат и за избягване на данъци в големи размери, фалшифициране на пари, отпускане на кредит на лица, представили неверни сведения, подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, проповядване на расова омраза в медиите, длъжностни престъпления.
Глобата ще се налага от административен съд по предложение на прокуратурата. Наказателното дело ще се води отделно срещу служител или управител на фирмата, тъй като наказателната отговорност е лична, но повдигането на обвинение ще е достатъчно основание да започне производство за глоба срещу фирмата или неправителствената организация. Санкция обаче може да се наложи и без срещу човек от фирмата да има наказателно разследване и дори когато е изтекла давността за престъплението или заподозреният е починал.
С промените се дават още по-големи възможности за налагане на глоби. Новите текстове предвиждат това да се прави, даже ако заподозреният признае вина и се споразумее с прокуратурата, или когато разследващите предложат той да се размине само с глоба и да не влиза в затвора. Дори депутатският имунитет, който по принцип спира наказателното преследване, няма да е пречка на фирма или фондация да се наложи глоба, ако в управителния й съвет има такъв човек. Т.е. конкретният заподозрян не може да бъде разследван, докато парламентът не разреши, но това не пречи на прокуратурата да поиска парична санкция за юридическото лице.
Максималният размер на глобата не може да надвишава 1 млн. лв., но не може и да е по-малък от получената облага. На санкция ще подлежат и фирми, които нямат седалище у нас, ако престъплението е извършено в България.
Друго престъпление, което влиза в обхвата на ЗАНН, е длъжностното. Т.е. ако фирма се обогати от престъпление по служба на чиновник, тя също попада под ударите на закона.
Държавата да има право да конфискува и непряката облага, която фирмата е получила от незаконно финансиране, предвиждат промените. Става дума за придобитото с въпросната сума. Досега тази възможност се предвиждаше само за пряката облага, т.е. за получената сума. С приемането на законопроекта санкцията от 5 до 100 хил. лв., ако например не може да се установи размерът на незаконно придобитите пари, ще се завиши до 1 млн. лв.
Административни наказания вече ще се налагат и за избягване на данъци в големи размери, фалшифициране на пари, отпускане на кредит на лица, представили неверни сведения, подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, проповядване на расова омраза в медиите, длъжностни престъпления.
Глобата ще се налага от административен съд по предложение на прокуратурата. Наказателното дело ще се води отделно срещу служител или управител на фирмата, тъй като наказателната отговорност е лична, но повдигането на обвинение ще е достатъчно основание да започне производство за глоба срещу фирмата или неправителствената организация. Санкция обаче може да се наложи и без срещу човек от фирмата да има наказателно разследване и дори когато е изтекла давността за престъплението или заподозреният е починал.
С промените се дават още по-големи възможности за налагане на глоби. Новите текстове предвиждат това да се прави, даже ако заподозреният признае вина и се споразумее с прокуратурата, или когато разследващите предложат той да се размине само с глоба и да не влиза в затвора. Дори депутатският имунитет, който по принцип спира наказателното преследване, няма да е пречка на фирма или фондация да се наложи глоба, ако в управителния й съвет има такъв човек. Т.е. конкретният заподозрян не може да бъде разследван, докато парламентът не разреши, но това не пречи на прокуратурата да поиска парична санкция за юридическото лице.
Максималният размер на глобата не може да надвишава 1 млн. лв., но не може и да е по-малък от получената облага. На санкция ще подлежат и фирми, които нямат седалище у нас, ако престъплението е извършено в България.
Друго престъпление, което влиза в обхвата на ЗАНН, е длъжностното. Т.е. ако фирма се обогати от престъпление по служба на чиновник, тя също попада под ударите на закона.
Държавата да има право да конфискува и непряката облага, която фирмата е получила от незаконно финансиране, предвиждат промените. Става дума за придобитото с въпросната сума. Досега тази възможност се предвиждаше само за пряката облага, т.е. за получената сума. С приемането на законопроекта санкцията от 5 до 100 хил. лв., ако например не може да се установи размерът на незаконно придобитите пари, ще се завиши до 1 млн. лв.