„Грозното патенце“: Как най-мръсният град в Германия стана по-зелен?

Разположен в сърцето на дългогодишния индустриален регион в Западна Германия, град Есен прекара голяма част от последните 150 години, помрачен от замърсяване, опетнен от мръсни мини и фабрики, както и отровени водни пътища. Само за една година през 60-те години на миналия век проучване отбелязва, че около 1.5 милиона тона токсичен прах, пепел и сажди са изсипани върху жителите на Есен, заедно с четири милиона тона серен диоксид. Но забележителна трансформация накара Есен да се превърне от грозното патенце на Германия в един от най-зелените градове в Европа, пише BBC.

„Зеленото градско развитие е действало като движеща сила в Есен през последното десетилетие“, обясни Симоне Раскоб, който наблюдава трансформацията на Есен чрез комбинация от така наречените Blue Green решения: „синьо“ за инициативи, насочени към водата, и „зелено“  за наземни проекти. Този двупосочен подход помогна на Есен да бъде обявен за европейска зелена столица за 2017 г.

Най-известният „зелен“ проект на Есен е трансформацията на индустриалния комплекс Zollverein – някога най-голямото съоръжение за производство на въглища и кокс в света – от бълваща токсини индустриална черна точка във вдъхновяващ екопарк със статут на световното наследство на ЮНЕСКО. Вътре в огромната бивша сграда за въглища, впечатляващият музей на Рур пленява посетителите с изложби за историята на обекта и трансформацията между извисяващи се стари машини. На кратка разходка, Red Dot Design Museum показва примери за иновативен глобален дизайн за бивша котелна сграда, преустроена от известния архитект Норман Фостър.

Откакто добивът в Zollverein и околния регион приключва в края на 80-те години на миналия век, горите се разрастват в огромния район и неговите пътеки сега са дом на повече от 800 животински и растителни вида. Създадени са екопътеки, ски писта и ледена пързалка.

Zollverein е модел за подражание за структурна трансформация не само в Есен, но и в цялата Рурска област“, каза Хана Ломан, пресаташе от фондация Zollverein. „Това ясно показва, че всичко е възможно – от добива на въглища до опазването на климата и културата.“

И все пак Есен не почива на зелените си лаври и продължава да добавя екологични инициативи. 100-километрова велосипедна „супермагистрала“ (наречена Ruhr RS1 и по-разговорния „Път 66 за велосипедисти“) бавно се оформя върху стари индустриални железници. Тъй като първият етап от 6 километра на магистралата беше завършен през 2015 г., свързвайки Есен и Мюлхайм ан дер Рур, вече се изчислява, че е намалил емисиите на въглероден диоксид с 16 600 тона годишно. Когато бъде изцяло завършен през 2030 г., той ще свърже градовете Хам и Дуисбург със серия от пътеки, пресичащи по-широкия регион Metropole Ruhr.

Поредица от пътеки за разходка сред природата също са създадени в и около града, за да помогнат за повишаване на ангажираността на местните жители с – и оценяването на – естествените местообитания. През 2022 г. беше завършен 26-километровият маршрут ZollvereinSteig в северната част на Есен, а последното допълнение е 33-километровият DeilbachSteig, който свързва Есен със съседните градове Велберт и Хатинген. Всички пътеки са лесно достъпни с обществен транспорт.

Повече от 100 градски ферми, управлявани от общността, също се появиха в Есен, като пермакултурната ферма Bonnekamp, фар на биоразнообразието и производството на храни, която продава своите органично отгледани продукти из града.

Някои хора се удивляваха на стари контейнери, пълни с моркови и тикви, но днес все повече и повече хора разбират, че в тези проекти идеите за устойчиво развитие процъфтяват“, каза урбанистът д-р Джулиан фон Хаген.

Сред многото „сини“ трансформации на града са създаването на езера чрез събиране на дъждовна вода. Езерото в Krupp Park се захранва от дъждовна вода, която тече по тръби от покрива на сграда на близкия стоманодобивен и инженерен гигант ThyssenKrupp AG, докато езерото Niederfeldsee изтегля вода от околните покриви, за да озарява друга бивша индустриална зона. Езера с дъждовна вода, осеяни с патици, също обрамчват студентските квартири в новия университетски парк на Есен.

Може би най-трудното от „сините“ решения на Есен включва възстановяването на река Емшер, считана за биологично мъртва заради „отворена канализация“ от края на 19-ти век, където са изхвърляни фабрична тор и отпадъчни води от мините.

След две десетилетия програма за почистване, пъстървата отново се завърна в подмладената река през 2015 г. Скорошно преброяване откри повече от 1000 риби и животински видове, живеещи по протежението на Емшер, включително застрашени преди изчезване чучулиги, кралски рибари и бобри. Емшер е и във фокусът на 51-километрова мрежа от помпени станции за отпадни води, които съставляват най-големия проект за отпадъчни води в Европа.

Въпреки че хората все още не са насърчавани да се присъединят към пъстървата в Емшер, арена за плуване и разходка с лодка кипи от активност в езерото Baldeney. Това е широко водно пространство, създадено зад 9-метрова преграда на също така почистената река Рур. Когато плувците нагазиха във водите през 2017 г., това беше първият път, когато къпането беше официално разрешено в Рур от 46 години насам.

Зелено-синият подход на Есен не само облагодетелства ентусиастите на открито и околната среда, но също така предоставя блестящ пример за това как други градове могат да погледнат към индустриалното си минало, за да прегърнат по-чисто бъдеще.