Хърватия прие закон за въвеждане на еврото

Хърватия прие закон за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 г. Законът за замяна на хърватската куна бе гласуван с мнозинство от 117 депутати в 151-местния парламент. Десните партии в хърватския парламент се противопоставиха на въвеждането на еврото, заявявайки, че това ще задълбочи бедността и ще окаже натиск върху гражданите.

Според новия закон цените в хърватската икономика ще се показват в двете валути от септември и ще продължат да се използват паралелно и през следващата година.

Правителството заяви, че приемането на еврото ще премахне валутния риск, ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитния рейтинг на страната и ще отвори пътя за повече инвестиции. Основното предизвикателство пред правителството и централната банка е да овладеят инфлацията и бюджетните разходи, за да удовлетворят макроикономическите критерии за членовете на еврозоната.

Хърватия, която се присъедини към Европейския съюз през 2013 г., остава сред по-слабите икономики в Блока. Икономиката ѝ зависи до голяма степен от приходите от туризъм през летните месеци. Страната привлича стотици хиляди европейски и други туристи всеки сезон.

Хърватия подаде заявка за влизане в еврозоната през лятото на 2019 г., една година след България. Двете държави влязоха заедно във валутно-обменния механизъм ERM-2 през лятото на 2020 г., като България си поставя за цел въвеждане на европейската валута от 1 януари 2024 г. След спор в парламента за Плана за приемане на еврото в България той така и не бе одобрен от Министерски съвет миналата седмица, но финансовият министър Асен Василев продължава да държи на датата.