МВФ идва в България преди бюджетния дебат

Тази седмица започва редовната годишна мисия на Международния валутен фонд. Екип на фонда посещава България, среща се с правителството и независими организации и експерти и представя доклад със заключения и препоръки за състоянието и предизвикателствата пред икономическата политика на страната. Документът е консултативен, но все пак съдържанието му въздейства на вътрешния дебат за управлението в публичния сектор, регулациите и държавните финанси. Без да правим опит за прогноза какви изводи ще представи мисията в следващите дни, нека припомним какво написа МВФ през предишната редовна мисия през пролетта на 2024 г. и да направим бърза оценка доколко за година и половина нещата са се изменили.

Българската икономика показва устойчивост въпреки поредицата от сътресения, а перспективата е за възстановяване на растежа. Точно това наблюдаваме след забавянето на растежа до 1,9% през 2023 г., през 2024 г. БВП нарасна с 2,9%, а през първото полугодие на 2025 г. доближи 3,2%. Увеличените инвестиции и доходи подкрепят вътрешното търсене, докато колебливата стопанска активност в ключови търговски партньори от еврозоната потискат експортно-ориентираните индустрии. Това е горе-долу картината и към момента и вероятно в близките тримесечия.

Инфлацията постепенно спада, но остава по-висока от тази в сходни икономики. За спада допринасят поевтиняването на енергийните ресурси и задържането на цените на основни храни, но силният ръст на заплатите и пенсиите пречи на по-осезаемото намаление на инфлацията. Общото заключение е, че фискалната позиция е експанзионистична, а не неутрална – т.е. правителството създава допълнителна инфлация през бюджета. Това се отнася в пълна сила и за бюджета за 2025 г., който практическо е невъзможно да бъде вкаран в рамките на 3-процентен дефицит, а разходите за заплати в бюджетната сфера нарастват средно с 20% спрямо предходната година.

Особено внимание е отделено на предизвикателствата пред фискалната политика в средносрочен план. Експертите на фонда много ясно отбелязват, че идеите за увеличаване на приходите чрез извънредни мерки – например, изместване на данъчни плащания по-рано или дивиденти от публични предприятия – са с временен характер и не могат устойчиво да поддържат приходната страна на бюджета.

Съвсем ясно е аргументирано защо фискалната позиция трябва да се затегне и в средносрочен план да се поддържат по-ниски дефицити. Трябва да се повиши ефективността на разходите и да се гарантира, че новият дълг финансира инвестиции с висока възвръщаемост. Нужни са буфери предвид несигурната, склонна към сътресения глобална среда. Фискално пространство трябва да се запази за бъдещи инвестиции след постепенното намаляване на финансирането от ЕС. Повтарящите се дефицити могат да се възприемат като отстъпление от постигнатата фискална дисциплина и да доведат до по-високи рискови премии и разходи по обслужване на неизбежните нови заеми.

Някои от препоръките съвпадат с дългогодишната позиция на ИПИ, а за други нееднократно сме предупреждавали, че биха навредили много сериозно на бизнес средата в България. Наложително е например да се подобри управлението на публичните инвестиции и обществените поръчки, включително и чрез по-рационално насочване на средствата от ЕС, също така безспорно е да се прилагат инструменти за подобряване на събираемостта и да се разширява данъчната база. Рисковете от натрупване на условни задължения от държавни предприятия пък са особено видими днес, като отчитаме плачевното финансово състояние на Булгаргаз и Топлофикация София например, и като припомним капиталовата инжекция от 5,5 млрд. лева в Български енергиен холдинг и Българска банка за развитие през лятото.

В същото време идеите за повишаване на ставката на корпоративния данък и за връщане на прогресивното облагане на доходите ще отнемат едно съществено конкурентно предимство на страна, а премахването на тавана на осигурителния доход ще има огромни негативни последствия както върху заетостта в краткосрочен план, така и върху изсветляването на пазара на труда като цяло.

Традиционно най-малко внимание привличат препоръките на МВФ за структурни реформи, които да повишат производителността и да насърчат растежа на реалните доходи в средносрочен и дългосрочен план. Предходната мисия обръща внимание на нуждата от повече вътрешни и чуждестранни инвестиции, по-добра интеграция в глобалните и регионалните вериги на стойността, подобряване на качеството на управлението и борбата с корупцията, реформа в образованието чрез повишаване на качеството и достъпа до обучение през целия живот, подобряване на придобиването на умения и подготовка за бързите промени, които носи изкуственият интелект.

Всичко от това изглежда валидно и днес, година и половина по-късно –малко от препоръките са изпълнени, предизвикателствата остават, порив и воля за по-смели структурни реформи не се усеща, а някои политици пак тестват обществени нагласи с идеи за повишаване на данъците. Все така притеснителни изглеждат и рисковете от прекалено бързата кредитна експанзия в областта на банковото ипотечно финансиране и подхранвания от това бърз ръст на цените на имотите. Войната на Русия срещу Украйна създава дори по-висока степен на несигурност в региона и Европа като цяло.

Оставаме в очакване на предстоящия анализ на експертите от МВФ, като вероятно ще видим и нови препоръки, отчитащи най-малкото вече сигурното надхвърляне на прага от 3% от БВП за дефицита през 2024 г., променената позиция в ЕС по отношение на разходите за отбрана и приемането на еврото от началото на 2026 г.

Източник: Институт за пазарна икономика