Смяна на председателя на НСИ пряко уронва независимостта на институцията

След лятната ваканция парламентът се забърза да променя правилата за избор на председател на НСИ. Под претекста за подобряване на независимостта обаче се крие просто опит за премахване на неудобен ръководител, който отказва да изпълнява исканията на политически партии и институции дори когато те са в разрез със законодателството и принципите, върху които е основан статистическия институт. След такова уронване на независимостта на НСИ стъпката към „данни по поръчка“ изглежда съвсем малка.

Промените, внесени миналата седмица в парламента предполагат настоящият модел на назначаване на председателя и заместник-председателите на НСИ да се смени, като вместо да се определят от Министерски съвет, те да бъдат избирани от народното събрание. В преходната разпоредба пък е посочено, че в срок до месец след влизането на промените в сила трябва да бъде проведен избор на нов председател и заместници. Посочената причина е повишаването на независимостта на статическия институт от изпълнителната власт.

Не е особено ясно какво налага тази спешна промяна, която оглави дневния ред на депутатите след лятната им почивка. Наистина, в последния си Доклад за партньорска проверка от 2022 г. Европейската статистическа система препоръчва (стр. 4-5) да бъдат направени промени в начина,  по който се избира председателят на НСИ. Тази препоръка обаче предполага само подобряване на критериите за избора на председателя единствено на база на професионалните му качества, както и повишаване на прозрачността на процеса. Набляга се изрично на независимостта на институцията и отговорността, която носи председателят ѝ за вземането на решенията по всички въпроси на статистиката.

Никъде в препоръките не се говори за промяна на органа, който избира председателя на НСИ; нито пък се споменава прекъсване на мандат на вече избран председател на втората година от общо седем. С други думи, причината за спешните промени трябва да се търсят във вътрешнополитическия контекст и нетипично бурните събития, които заобиколиха статистическият институт през последната година, най-вече около приемането на еврото и данните за цените на стоките и услугите.

Първата атака срещу статистиката дойде от партия Възраждане, която директно обвини НСИ, че манипулира данните зад индекса на потребителски цени, за да може България да се вмести в инфлационния критерий за влизане в Еврозоната. Тогава партията поиска достъп до суровите данни за цените, какъвто – в съответствие със Закона за статистиката и задълженията, които НСИ имат към своите респонденти и източници на информация – беше категорично отказан.

Отново по темата с цените няколко месеца по-късно предяви искане и Комисията за защита на потребителите, този път в опита си да изгради инструмент за следене и контрол на цените. Отговорът на статистическият институт закономерно отново не позволява предоставяне на данни в нарушение на закона, независимо от намеренията на другите институции.

Съвпадението на тези два отказа – и особено вторият – с промените в начина на избор на председател на НСИ и провеждането на нов конкурс е очевидно. Парламентарното мнозинство ще търси нов (и по-сговорчив) ръководител на статистиката, който няма да се притеснява  от подробности като анонимност на източниците и следване на процедури и изследователска методология, когато става дума за казуси от национална значимост, например публикуването на ценови равнища.

Предложената промяна обаче поставя под съмнение независимостта на статистическия институт оттук насетне. Тя от своя страна е сред преките изисквания към европейските статистически органи. Регламент 223/2009 г. ясно посочва, че разработването, изготвянето и разпространението на статистически данни трябва да се извършва в условия на

„професионална независимост“, която означава, че статистиката трябва да се разработва, изготвя и разпространява по независим начин, особено що се отнася до подбора на техники, дефиниции, методологии и източници, които да бъдат използвани, и времето и съдържанието на всички форми на разпространение, без всякакъв натиск от политически или заинтересовани групи или от общностни и национални органи, без да се засяга институционалната структура, като например общностните или националните институционални или бюджетни разпоредби или определянето на статистическите потребности (Чл. 2 (1) (а))

Когато се дискутира „съдействието“ с други държавни органи чрез споделяне на информация, Регламентът е пределно ясен – статистиката трябва да спазва

„статистическа поверителност“, която означава защита на поверителните данни, свързани с отделни статистически единици, придобити пряко за статистически цели или непряко от административни или други източници и предполага забрана за използването за нестатистически цели на придобитите данни и за тяхното незаконно оповестяване (Чл. 2 (1) (д)).

Що се отнася конкретно до ръководителите на статистическите органи пък, същият регламент посочва, че те

са независими в действията си при изпълнение на своите свързани със статистиката задачи и не търсят и не получават указания от никое правителство или друга институция, орган, служба или образувание (Чл. 5a(2)(в)).

Когато обаче управляващите променят законодателство и процедури, само и само за да сменят актуалния ръководител на НСИ, тази независимост е меко казано под въпрос. Ако следващият председател реши също да има собствено мнение, практически е гарантирано, че няма да успее да завърши седемгодишния си мандат.

Разбира се, по-големият въпрос е дали грубата намеса в работата на НСИ, която се случва днес, може да се отрази на качеството и съдържанието на данните, които институцията създава. Дали управляващите ще могат да си поръчат статистика, която отговаря на нуждите им и представя мандата в добра светлина, но няма нищо общо с реалността? Засега няма индикации за това, особено предвид близката връзка и постоянен контрол, на който националните статистически институти са подложени от Евростат. При силно желание обаче тази преграда не е непреодолима. Пътеката към „данни по поръчка“ е постлана и е за предпочитане да не тръгваме по нея.

Източник: Институт за пазарна икономика