ДДС трябва да се намали, но с 1 пункт за всички

Нека има намаление на ставката за ДДС, но за всички и само с 1 процентен пункт, за да видим какъв ще е ефектът върху фиска. Това безспорно ще доведе до намаление на приходите в бюджета, но е добре, защото той е натрупал излишъци. Предложението да се намали ставката само за сектора на ресторантьорите не бива да се гласува в парламента, защото е погрешно и популистко. Това мнение изрази пред Economic.bg финансистът Владимир Каролев.

Миналата седмица правителството обяви, че е съгласно да намали ДДС ставката за ресторантьорите на 9% под претекст, че със заповедите за ограничаване на разпространението на Covid-19 този бизнес не е можел да функционира. От анонсирането на решението си до днес премиерът Борисов получи редица писма с искания от много други сектори, които също искат данък добавена стойност да бъде намален и за тях.

„Всеки път, когато на някого му бъде дадено, веднага се отваря кутията на Пандора“, коментира ситуацията Каролев.

Според него някои от секторите, които впоследствие поискаха намаление на ставката за ДДС, имат много по-големи основания за това от ресторантьорите. „Не виждам защо за лекарства или за основни храни да няма намалено ДДС, ако ще има такова за заведения“, обясни той.

На въпрос как е редно кабинетът да действа сега спрямо всички други искания, Каролев отговори кратко и ясно: „Като отмени това, което е обещал на ресторантите и каже, че за никой не може - така трябва да действа“.

Какъв би бил фискалният ефект от предложението на кабинета е трудно да се каже, но със сигурност това не означава, че цените ще се понижат, а възможностите за злоупотреба може и да се увеличат.

„Не се знае услугите в туризма и ресторантьорството колко са еластични - т.е. до каква степен намаляването на ДДС ще доведе до увеличение или намаление на потреблението на тези услуги, а оттам и какво ще е влиянието върху фиска. Диференцираното ДДС обаче ще доведе до възможности за злоупотреба. Аз очаквам някои хранителни вериги да си намалят значително оборота на хартия, и то малки, защото големите не биха правили тези номера, а пък някои ресторанти да започнат да продават много повече - отново на хартия“, смята Каролев.

Според него няма никаква икономическа причина да не се намали данък ДДС за всички сега. „Още през 2016 г. няколко пъти писах, че трябва да се намали ДДС-то с 2 или поне с 1 процентен пункт, за да стартира в правилната посока, но изцяло - общата ставка. Със сигурност и тогава ще има намаление на приходите в бюджета, отново не е ясно с колко, защото обикновено то е свързано с намаляване на цена - понякога, не е задължително. Това зависи от търсенето и предлагането и еластичността на съответните стоки, но при всички случаи ще има някакво намаляване на приходите от ДДС, което е не толкова лошо, защото бюджетът има излишъци“, обясни Каролев.

Държавните бензиностанции

Наред с популисткото решение да се угоди на един сектор, безспорно ощетен от ситуацията, свързана с вируса и мерките срещу него, правителството обяви и още една идея - да създава държавни бензиностанции, да продава на по-ниски цени и да подобри конкуренцията на пазара.

„Това решение ме върна в 60-те години. Това намерение в момента обижда световни вериги като OMV, Shell, и др., на които правителството директно им казва: Вие участвате на пазар, на който няма конкуренция, договаряте се помежду си. Преди пет шест години ми се обадиха от чужди компании и ме попитаха: Вашето правителство разбира ли как обижда компания, която има световен имидж, като я обвиняват в картел в България, при положение, че нашият бизнес в България е под 1% от световния ни? Това наистина е абсурдно. България има няколко хиляди бензиностанции с индивидуални собственици. Въобще не е вярно, че няма конкуренция. В икономиката има един индекс - на Херфиндал-Хиршман, който оценява абсолютно обективно нивото на конкуренцията и за България показва изключително високо ниво на конкуренция“, категоричен е Каролев.

Според него единственият проблем на този сектор е дълго обсъжданият - контрабандата. „Тя продължава да съществува, минава през малките бензиностанции - някои от тях, не обвинявам всички, и оттам идва тази разлика от 30-40%, защото купуват едно количество от „Лукойл“, или Румъния, или Гърция, и го смесват. Ето защо могат да си позволят да продават по-евтино гориво. Ако погледнете статистиките на ЕС, ще видите, че цените в България са едни от най-ниските в ЕС“, обясни Каролев.

Икономическите мерки на правителството

До момента правителството обяви няколко икономически мерки за бизнеса и обществото като помощ срещу въведените ограничения, вследствие на което бяха затворени търговски обекти и заводи. То обаче е критикувано, че повечето от тях са само заеми, а безвъзмездните средства са малко. Най-тиражираната мярка „60/40“ с бюджет от общо 1 млрд. лв. пък не среща очаквания интереси множество организации я описват като неработеща.

Според Каролев обаче няма погрешна мярка за подкрепа. „Има не толкова полезна, но пък за тези, които са я използвали, е полезна. Мярката „60/40“ от самото начало е мярка за фирми, които работят и имат поръчки. Вярно е, че доскоро бяха под 20 млн. лв. одобрените средства за отпускане по нея, докато бюджетът ѝ е 1 млрд. лв. Имаше предложения тази мярка да стане „80/20“ от работодатели и синдикати. Според мен това би било много полезно, но даже и тогава пак ще има фирми, за които няма да работи“, обясни финансистът.

Най-очакваната подкрепа е тази, която идва със средства от Европейския съюз по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Тя предоставя 100% грантове на микро и малки фирми, но бюджетът ѝ е само 173 млн. лв., като преди дни кабинетът обеща да бъде увеличен с още 20 млн. лв. Именно тя би оказала истинска помощ на затворените фирми, които по думите на Каролев са десетки хиляди, основно в сектора на услугите.

„Според мен бюджетът на тази мярка трябва да се увеличи значително - да се удвои, утрои, защото директната помощ единствено помага на затворените фирми. На фирмите, които работят схемата „60/40“ помага. С едно ново решение на Министерски съвет може да се преразпределят пари от схемата „60/40“ към тази мярка за безвъзмездна помощ. Не виждам логика да не могат - те са предвидени за използване, а ако по тази мярка няма достатъчно желаещи, защо не“, заяви Каролев.

Директната финансова помощ за гражданите, останали без работа, идва от Националния осигурителен институт, а като допълнение за родителите в неплатен отпуск кабинетът предложи еднократна помощ в размер на 375 лв., като и за нея имаше определени критерии.

„В Германия всички, които са освободени от фирмите си, ако са без семейство, получават 60% от заплатата си от бюджета, а ако са семейство с дете - 67%. Всички освободени без изключение и мярката работи. Някой ще каже, че Германия е много по-богата държава, но там и заплатите са по-високи. Подобни мерки работят изключително добре в почти всички страни в Западна Европа. Според мен такава мярка би работила и в България. Още повече, че нашият бюджет беше на излишък последните шест години и имаме натрупани резерви“, коментира финансистът.