Илюзия за „забогатяване“: Първите резултати от преброяването

Въпреки че публикуването на окончателните пълни резултати от проведеното миналата есен преброяване на населението остава далеч в бъдещето – може би дори в края на годината – оповестените от НСИ първоначални (и предварителни!) данни за населението на страната, областите и възрастовата структура на населението дават възможност за редица важни изводи.

На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото провеждане на преброяването, белязано от извънредните условия – в крайна сметка те имат влияние и върху скоростта на оповестяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни[1]. Видно най-големият проблем е провалът на електронното преброяване, което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от населението, а е достигнало до едва 1/3 – под дела дори от 2011 г., въпреки далеч по-широкото проникване на Интернет. Това от своя страна води до липса на достатъчно преброители, забавяне на целия процес, и в крайна сметка – непокрити територии и домакинства. Дали става дума за слаба информационна кампания, спад на доверието в следствие на хакерските атаки или пък проблеми със самата платформа, казусът с отказа от електронно преброяване до голяма степен ще бележи начина, по който преброяване 2021‘ ще бъде запомнено.

Ако оставим проблемите със самия процес настрана, първите резултати водят със себе си няколко важни извода:

• Спадът на населението в периода между 2011 и 2021 г. е по-сериозен от очаквания, а темпът му се забързва. Докато „корекцията“ на предишното преброяване е с малко под 180 хиляди души, този път размерът ѝ ще бъде с над 395 хиляди души. 
• В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната практически се е обърнала – докато според преброяването от 1992 г. делът на хората на 0-17 г. е бил 24%, а този на 65+ - 14%, днес местата им са разменени. В резултат няма как да очакваме друго, освен процесите на застаряване и свиване на населението да продължат да се ускоряват и през следващото десетилетие, с всички последствия за пазара на труда, социалната политика, пенсиите, данъчната система. 
• Завръщането на българите в година на COVID-19 далеч не е било достатъчно, за да елиминира ефекта от миграционните процеси преди това. Доколкото според анализа на НСИ естествените и механичните процеси имат относително равно влияние върху спада на населението, то изглежда че ръста на доходите през последните години не е бил достатъчен, за да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина; 
• Много голям спад – с над 885 хиляди души – има в групата на населението в активна трудова възраст, или между 18 и 64 години. Бързият спад на работната сила носи със себе си конкретни последствия за българската икономика – в бъдеще ще се налага да се върши повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока производителност на труда и ясна потребност от повишаването на квалификацията и уменията на работещите. 
• Резкият спад на населението създава илюзия за „забогатяване“, ако ползваме относителни индикатори. По-малкото население означава, например, че БВП на човек от населението на страната се повишава без обемът на БВП да е нараснал. Ако вземем данните от 2020 г., когато според „старите“ данни БВП на човек е бил 17,3 хиляди лева, то с „новото“ население обемът му би нараснал до 18,4 хиляди лева, или повишение с над хиляда лева, при това без да включваме растежа от 2021 г. Това от своя страна води и до „сближаване“ с няколко процентни пункта в сравнение с отчитаното досега от Евростат към средноевропейските равнища на БВП на човек – без, разбира се, каквото и да се променило в реалното благосъстояние на населението. 
• Всички области без столицата губят население в периода между двете преброявания, като най-сериозно са засегнати най-слабо икономически развитите части на Северна България, където спадовете са с между 1/5 и ¼ в рамките на десетилетието. Обратно, благодарение на по-благоприятните миграционни процеси водещите областни икономики – Пловдив, Варна, Бургас – успяват забавят свиването на населението си. Интересен е казусът на София – при нея се очакваше отчитане на по-голямо население, но столицата е успяла да увеличи броя на жителите си с 15%, при това след отчитането на отлива към съседните общини в хода на пандемиятa.
   

• Изменението на населението се отразява и на макроикономическите показатели на областите. С необходимата уговорка, че окончателните данни ще са различни – най-малкото защото последните достъпни областни данни са за 2019 г. – БВП на човек от населението се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в повечето области, като най-видим е ефектът при по-бедните области. Изключението е столицата – заради по-голямото от отчитаното в текущите оценки население, средното равнище на БВП на човек намалява с малко над 10%. С други думи, сред последствията на преброяването ще бъде и отчитането на свиване на икономическите неравенства между областите и по-бързо догонване на лидера София от останалите области.

Първоначалните данни, оповестени тази седмица от НСИ са само малка част от това, което преброяването ще предостави на анализаторите и създателите на политики. Въпреки това, резкият спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на населението в столицата дават много поводи за разсъждение и насочват към належащи промени.

----------
[1] Според публикацията на НСИ, „добавените“ непреброени лица са почти 618 хиляди души, или 9,5% от населението – за тях данни от първа ръка от самото преброяване няма да има.

 

Източник: ИПИ

*Заглавието на редакционния екип на Economic.bg