Инфлацията в България остава на 2 пункта от еврозоната (графика)

България продължава да се доближава до допустимия инфлационен критерий за влизане в еврозоната, но твърде бавно. Към края на месец май показателят остава на 2 пункта от допустимата цел. Това показват данните за средногодишната инфлация за периода юни 2023 – май 2024 г. на европейската статистическа служба Евростат.

Въпреки че напредъкът е видим и от графично представените данни по-долу, пътят на България до изпълнението на маастрихтските критерии изглежда все още дълъг, а целевата дата 1 януари 2025 г. все по-непостижима.

Данните на практика означават, че България по всяка вероятност няма да отговори на критериите за влизане във валутния съюз този месец,

Този месец Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да публикуват конвергентния доклад, в който ще бъде посочено официално дали страната се е справила с критериите – отговорност основно на отишлото си коалиционно правителство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – показателят, използван от Европейската централна банка и Европейската комисия, за периода юни 2023 – май 2024 г. достига 5.1% в България.

За сравнение – в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз – Финландия, Дания и Белгия – средният индекс за същия период достига 1.63%. По правило ЕС допуска инфлацията в страната кандидат за валутния съюз да бъде най-много с 1.5 пункта над средната инфлация на тези три страни. За да изпълни критериите, средният ХИПЦ в България трябва да е 3.13%, което е далеч от отчетената в България средногодишна инфлация и трудно би се направил толкова голям компромис от страна на ЕЦБ и ЕК.

За сравнение, в началото на годината България се движеше с 3 – 4 пункта над допустимата граница.

Справка на Economic.bg по години показва, че за последно инфлацията в страната е била в границите за влизане в еврозоната точно преди и в началото на пандемията – когато България бе приета във валутно-обменния механизъм (ERM-2) – т. нар. „чакалня на еврозоната“.

Очакванията на Министерство на финансите са България да отговори на изискванията до края на годината, а планът е и тогава да бъде поискан нов конвергентен доклад, с който България да влезе в еврозоната по някое време догодина. Това обаче също остава в сферата на хипотезите и би било прецедент – до момента няма страна, която да е станала част от валутния съюз на дата, различна от 1 януари. А освен това, според сигналите от Българска народна банка за влизането на България в еврозоната е нужна „устойчива политическа проевропейска конструкция“, т.е. редовно правителство, една от основните цели на които да бъде европейската интеграция на България.