Инвестиции с препятствия

Икономическите та криза, дошла с пандемията от Covid-19, промени картата на движение на международни инвестиции, но, както се оказва, предимствата и недостатъците на националната икономика са почти същите.

Плюсовете остават познатите - географското местоположение, висококвалифицираната работна ръка на ниска или достъпна цена, данъчната политика. Но в минус са тромавата институционална среда, корупцията, пречките за стартиране на бизнес от чужденци.

Живко Иванов, основател на Симбула - консултантска къща, която работи активно с международни инвеститори, и Иван Джеферов, ИТ предприемач и консултант на чуждестранни компании, разглеждат страната ни като обещаваща дестинация за външни капитали, която не разгръща своя потенциал.

Живко споделя, че чуждестранните инвеститори търсят в България най-вече възможност да оптимизират дейността си и да реализират допълнителна печалба. „Тази оптимизация може да се прояви с по-малки производствени разходи, по-ниска цена на труда, покриване на специфични регулаторни изисквания за достъп до единния пазар на ЕС, с по-ниски данъци, със специфично познание. Важно очакване е за стабилност на бизнес средата и за предвидимост на регулаторната среда, за прозрачна съдебна система, за защита на интелектуалната собственост. Но това, което не успяваме да посрещнем, е бързото и безпроблемно инкорпориране и стартиране на дейността“, пояснява той.

Работа по имиджа

Иван казва, че инвеститорите „на първо време търсят хора“ - експертиза и професионализъм, които често намират у нас. Но има и разминавания с разбиранията и културата на неговите клиенти и партньори. „Имаме да учим базови неща за културата на комуникация, за работата в екип и професионалното управление на очаквания. Хората от развитите страни предпочитат да работят с такива като тях - с по-високи ценности и развита работна етика и култура. Имаме много работа за изграждане на добър имидж на страната ни. Поради ускореното развитие на ИТ бизнеса по време на пандемия, напоследък е по-трудно да отговорим на очакванията за растеж, което провокира диалога в какво да се специализираме успешно в бъдеще“, обяснява той.

Иван Джеферов, снимка Красимир Свраков

Забравяме ли малките?

България привлича микс от инвестиции - от индустриални производства, през центрове за аутсорсинг на услуги, до високотехнологични развойни центрове в сферата на информационните технологии. И не само. Страната ни е атрактивна и с перспективите за развитие на науките за живота (life sciences) - една от най-бързо развиващите се сфери на инвестиции в средносрочна перспектива, според Живко.

„Фокусът за привличане на чуждестранни инвеститори е върху подпомагане на по-големи проекти, но се пренебрегват много малки проекти в иновативни индустрии със сериозен потенциал за растеж. Например, създаването на т. нар. режими пясъчна кутия (regulatory sandbox), които позволяват на малки компании от даден силно регулиран сектор, но с висок потенциал за растеж, да работят с по-ниска началната инвестиция в етапа на развитие с най-висок риск. Условието е компаниите, които достигнат определена степен на зрялост, да покрият стандартните регулаторни изисквания за индустрията“, пояснява той.

Живко Иванов, снимка Личен архив

Иван допълва, че институциите работят реактивно. Конкуренцията е с държави, които с професионални екипи за бизнес развитие и с ясни метрики за успех се борят за директни чуждестранни инвестиции. „Затова е нормално у нас да пристигат по-малко интересни неща, освен ако не е нещо иницирано лично от българин, свързан с останалия свят. Сънародниците ни все още са най-големият чуждестранен инвеститор,  лично и служебно. Ако успеем да привлечем голяма корпорация, развиваща високи технологии, да инвестира тук, това би довело и до законови промени и би станало стимул да намерим начин да заработи съдебната система“, обяснява той. Според него при промяна в образователната и научноизследователската система е възможно подобряване на имиджа ни.

Недостатъци

За Живко препятствие е и трудното откриване на банкови сметки на чуждестранни граждани и на дружества, в чиято капиталова структура има чуждестранни граждани. Вследствие на транспонирането на директивата за мерките срещу изпирането на пари и увеличените изисквания към банките в България, откриването на банкова сметка може да отнеме повече от месец. А резултатът от проверките, извършвани от банките, може да бъде и отрицателен. Така регистрацията на дружество може да отнеме и година, а това отблъсква компаниите, които не са от ЕС.

Експертът отчита като заблуда и очакването, че тук всичко трябва да е евтино. „След първоначалното разочарование от качеството, обикновено инвеститорите се обръщат към по-скъпи доставчици, които посрещат очакванията им за качество. Често се смята и, че след като данъците в България са ниски, то и системата за административно съответствие е проста. Системата за административно съответствие е силно бюрократична и поражда въпроси и неразбиране. Вярва се, че корупционните практики в България са широко разпространени. С открита комуникация и с честно отношение към потенциалните инвеститори, правим така, че да предотвратим възможни неприятни ситуации“, обяснява той.

Аутсорсинг или развойни центрове?

Иван коментира, че липсата на гъвкава национална политика за привличане за инвестиции може да бъде компенсирана с частни усилия и средства, но е необходима промяна на държавно ниво. „В последните години България загуби много доверие и трябва да си го спечелим обратно. От държавата се определят важни процеси, за да стане една инвестиция успешна. Трябва да работим, за да ги променим и да отговарят на съвремието.“

Живко вярва, че страната ни ще излезе от „капана“ на аутсорсинг дестинация, когато по-голямата част от работещите ценят повече резултата от усилията си, отколкото времето, прекарано в опит този резултат да бъде постигнат. „Ако се работи с постоянно трупане на познание, инвестиция във време и ресурси, макар и с риск да не продадем труда си на сигурната аутсорсинг индустрия, тогава все повече ще се инвестира в развойни центрове в ранна фаза на развитие на продуктите и производство“, уточнява той. Иван съветва своите клиенти да работят в същата посока: „Инвестирайте маркетинг бюджетите си в образование, рекрутмънт бюджетите в релокация на българите от чужбина, и правете инвестиции извън столицата“.

Текстът е част от бр. 101 на сп. „Икономика“.