Стагнация и структурни проблеми – как изглежда пазарът на труда в България

Пазарът на труда в България е в известен застой, определян дори като "стагнация" от специалисти. Това заключение се базира на статистическите данни, които показват, че в последните 3 години безработицата е устойчиво в диапазона 4 – 5.5%, като в момента е по-скоро в горния край на това число.

Търсенето на работна ръка също не търпи кой знае какви промени. Годишните проучвания за потребността от повече служители, извършвани от Агенцията по заетостта, показват, че през последните години процентът на работодателите, които не смятат да наемат нови служители, се запазва около 80%.

Най-често факторите, които променят и влияят на пазара на труда, са трусовете в отделни сектори и сезонността, подчертават от JobTiger – платформа за търсене и предлагане на работа.

До момента почти регулярно наблюдаваме няколко месеца ръст, след което изравняване чрез спад и отново обратно нагоре“, споделя Християн Петков, оперативен мениджър на платформата.

Като обикновено през второто тримесечие на година се наблюдава засилено търсене на персонал в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Търговия и продажби“. След което, през летния сезон, има спад и на търсенето, и на предлагането. С началото на учебната година отново има засилено предлагане и отново спад покрай зимните празници, сочат наблюдения на JobTiger.

Структурни проблеми

И въпреки че нещата изглеждат привидно спокойни, структурните проблеми на пазара на труда притесняват специалистите.

Задълбочава се структурната безработица, а тя се преодолява много трудно и бавно. Това е цялостна политика, която започва още от образованието и то още в 8 клас“, споделя Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

В подкрепа на този извод са и данните от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които показват, че 40% от висшистите се реализират на работни места, които изискват средно или дори по-ниско образование.

Както и проучването на Агенцията по заетостта, което разкрива остра нужда от кадри с професионално образование. Пазарът на труда има нужда от 14 775 машинни оператори, 8 653 шивачи, 8 602 готвачи, 8 297 строители. Само за една година търсенето на специалисти с професионално образование бележи ръст от 41%.

Професионалното образование

Причината за липсата на персонал в сектор "Индустрия", според Славова, е загубата на привлекателността на професионалното образование.

В последното десетилетие професионалното образование, което осигурява точно такива кадри, много загуби имиджа си“, казва тя.

64% от работодателите изпитват трудности при намирането на специалисти в професионалните направления, показвват данните на АЗ. 16% от тях смятат, че това се дължи именно на липсата на желаещи за съответната работна позиция.

37% отдават това на липсата на квалификация. Една от причините за липсата на квалифицирани кадри, според Славова, е проблемът с въвеждането на дуалното обучение.

Дуалното образование е начинът за развиване на практически умения у учениците, така че те да бъдат подготвени за пазара на труда“, споделя тя.

То би помогнало на младежите да се докоснат до реална работна среда и да се обучават на съвременна техника. Материалната база е свързана с големи инвестиции, които не могат да бъдат отделени и подсигурени в държавните училища.

Друг вариант за привличане на повече ученици в професионалните направления е разширяването на обучението, според Славова. В момента има над 600 направления и ако учиш за стругар, то ти можеш да се развиваш само като такъв.

Ако се даде поле за по-широка подготовка, тя би дала възможност за гъвкавост и по-голяма конкурентоспособност на пазара на труда“, вярва тя.

И въпреки големите нужди на сектор "Индустрия", повечето хора търсят своето развитие в кол центровете, обслужването на клиенти, в IT сектора, търговията и маркетинга, сочат данни на nPloy – онлайн платформа за търсене и предлагане на работа.

Пазарът на труда по региони

За структурни проблеми на пазара на труда сочи и териториалната картина за търсене и предлагане на работа. Там ясно изпъкват големи областни и индустриални центрове, докато в по-малките населени места и недобре развитите области има голям процент на безработица и свито търсене на работна ръка.

30% от търсените работници са в областите Бургас, Варна и София-град. На другия полюс – Видин, Монтана и Ямбол – са областите с най-скромни нужди от работници. Като разликата между първите и вторите е най-малко 3 пъти, сочат данните от проучването на АЗ.

Според Зорница Славова е важно да се обърне внимание на малките населени места. От ИПИ предлагат фискална децентрализация на общините, която да им помогне да привлекат инвеститори.

Какво би означавало фискалната децентрализация? При евентуалното ѝ въвеждане всяка от общините би получавала 1/5 от данъка върху доходите обратно в самата община, което би ѝ осигурило допълнителен ресурс.

В момента, според Славова, при привличане на инвеститори общините са на минус, тъй като те трябва да осигурят път до завода, както и да го свържат с електрическата и водопроводната мрежа.

Какво да очакваме?

Не можем да гледаме на пазара на труда  като на нещо отделно, тъй като върху него влияят множество фактори от международната сцена, като COVID-19, войната в Украйна и Близкия Изток, глобалната икономическа нестабилност, технологичното развитие и т.н.

Мария Петрова, ръководител „Бизнес развитие и продажби“ в nPloy, остава оптимистично настроена за бъдещето.

Въпреки предизвикателствата, пред които сме изправени, се очаква да има възможности за работа във все повече сектори“, споделя тя.

Като според нея най-важното за търсещите работа е да се адаптират към промените на пазара на труда.

Важно е хората да бъдат гъвкави и да се адаптират към промените в работната среда, за да остават винаги релевантни и да се реализират успешно на пазара на труда“, допълва Петрова.

Зорница Славова от ИПИ не очаква повишаване на безработицата през следващата една година. Притесненията и са насочени към структурната безработица. Въпреки това смята, че професионалните гимназии правят ключови стъпки към промяна. 

Виждаме доста положителни сигнали през последните години – в опитите на професионалните гимназии да отговорят на нуждите на пазара на труда и опитите им да увеличат привлекателността си“, споделя тя.